Повечето хора носят тъмни дрехи, някои направо черни, избягвайки белите. Обяснението е много просто – и най-малкото петно се вижда на белия фон.
На един бял костюм – такъв, какъвто нося на снимката, всяка тъмна точка се забелязва отдалече. Това те кара постоянно да внимаваш, да мислиш къде се облягаш, къде сядаш и изобщо за маса допълнителни неща, които носейки тъмен погребален костюм не ти се и налага да правиш.
Така е и с хората, само че отвътре. Някои са просто бели, правят нещата честно, работят много, не мамят, не предават, не лъжат. Само че, ако тези хора с бели души дори един единствен път сбъркат, то всички ще се вторачат в тази грешка – досущ като петното на белия костюм.
Всичко, което са правили през живота си няма да има значение, защото са допуснали да сбъркат един път. Ще им го сочат цял живот.
Виж, за черните хора е друго. Те са лоши, или пък апатични, бездушни, безпринципни, безпардонни. Те са черни. Всички го знаят и не очакват нищо хубаво. Но ако някой от тези хора дори един едниствен път направи нещо хубаво ще го споменават вечно. Просто, защото друг път не са го правили.
И да, не можете да се харесате на всички. Винаги ще има някой, който да рови из мръсното ви бельо, да ви клевети и обвинява за неща, които дори не сте си и помислили. И знатете ли защо – защото този, който го прави го мисли.
Защото ако не си предател не очакваш да те предадат, ако не си лъжец не очакваш да те лъжат, ако не си тарикат не виждаш тариката срещу теб.
Да, зная, че не е честно така, но пък такъв е живота. Ние избираме дали да носим бял или черен костюм. И да ви кажа – тези с белите костюми се виждат отдалеч. Каза ми го днес любим човек.
Андрей Чорбанов
