Под номер 49-354-01-19 в Народното събрание е внесен от ПП „Възраждане“ законопроект за Закон за регистрация на чуждестранните агенти.
Той е тъп, глупав, смешен, вреден и опасен.
Агент, от латинското agens означава извършител, шпионин, основата според Латинско-българския речник е глаголът ago – правя, извършвам, който е с още много значения, вкл. отклонявам се, ограбвам, плячкосвам, уговарям, преследвам, рискувам и др.; свързва се и с agon – борба, agonia – жертвено животно, предсмъртни мъки.
Понятието е силно натоварено с отрицателна и обидна конотация, особено ако имаме предвид обществената омраза към агентите-доносници на мракобесната комунистическа Държавна сигурност.
Понятието „агент“, приписано някому, е унизяваща стигма, а шизоидното намерение на Възраждане за задължително самоидентифициране като агент чрез декларации и „уведомления“, по чл. 7 (2) на проектозакона, напомня за гнусното задължение на евреите по време на националсоциализма да си самопришият жълта Давидова звезда към дрехите.
Просташката цел създаването на „публичен електронен регистър“, и то точно в Министерството на правосъдието, е сплашване от квартално кръчмарски и мутренски тип и фактически представлява изнудване и малтретиране.
Боравенето с регистри и списъци на имена на стигмирани като агенти и шпиони български граждани, без достатъчни основания за стѝгмата, издава освен затрогваща простотия, но и особената психична настройка за обсебваща личността социопатия и показва вродена склонност към издевателство и глумене, която наблюдаваме отдавна у немалка част от 35-те вносители на въпросния закон.
Самият Закон за регистрация на чуждестранните агенти е пределно тъп, както казах вече, той и не би могъл да не е такъв, като имам предвид вносителите.
Защо е тъп?
1.) Самото му наименование е абсурдно, „за регистрация“, по-точно саморегистрация, ако имаме предвид нормата на чл. 7 (1), на агенти, които сами са се определили като агенти и са се регистрирали.
2.) Самият предмет на Закона (чл. 1) бил хем „уреждане на обществените отношения“, хем „регистрация на местни (?!) лица“, значи имаме два предмета, което е недопустимо, и си е тъпизъм само по себе си.
3.) Целта на Закона също е недопустимо двойствена:
а.) контрол и регулация на прозрачност („прозрачност“ е метафора, не е правен термин) и на публичност;
б.) контрол и регулация на целта на „извършваните парични преводи“.
Значи така, а: целта на Закона е регулация на целта, с която някой някому изпраща едни пари!
Как ще стане тази държавна регулация чрез регистър при съдиите никак не е ясно.
4.) В чл. 4 се казва, че законът определя кой се счита (!) за чуждестранен агент, но после никъде в 16-те члена на закона няма подобно определение; има друго определение (в чл. 5) кой се смята за „физическо лице, свързано с чуждестранни агенти“, няма за кой е агент.
Не знам защо е така? Може би все пак избълбуква от подсъзнанието на вносителя някакъв свян да определи някого за агент?
6.) В същия чл. 5 срещаме идиотската теза, че „служителите на организации (така е написано), определени като чуждестранни агенти“ се смятат за „свързани с чуждестранни агенти“, което означава, че всеки портиер и всяка чистачка, те са „служители на организация“, са под секирата на закона, трябва да се регистрират в правосъдното министерство и да декларират всеки път там, когато си получават заплатата за „упражняваната от тях дейност“, посочвайки нейния размер и… националността си, така пише Коцито в закона.
7.) Коцито така и не научи разликата между „статут“ и „статус“, която няколко пъти лично съм му я разяснявал, и в чл. 7 (2), т. 2
иска „статуса на декларатора“, който, ако е сдружение, трябва да приложи и „пълно копие на устава и лични данни на управителя“.
Става ясно е, че се визира правният статут на декларатора, а не статуса му, който е друго нещо, няма да обяснявам пак.
8.) В ал. (5) на чл. 7 пише, че всеки може да чете в регистъра на агентите всичко за всеки в него; вероятно там ще са няколкостотин хиляди, с може би и милион, български граждани.
Тогава фразата за предоставяне на „лични данни на управителя“ и нормата в ал. (2), т. 1 на чл. 7 за посочване на „всички (!) адреси“ в регистъра представляват груби нарушения на Закона за личните данни.
9.) Едва в параграф на Допълнителните разпоредби към Закона все пак се дава едно свръх тъпо, не би могло да не е такова, определение за „чуждестранен агент“, но правно определение за „агент“ няма.
Според параграфа всяко лице, което получава пари от „чуждестранни източници“, е чуждестранен агент.
Мисля, че нормален човек, колкото и да е прост, не може да сътвори подобна идиотщина.
Сещам са за „чуждестранните агенти“ маестро Васко Василев, Гена Димитрова, Николай Гяуров (бивш агент), Григор Димитров, Софийската филхармония и др. Сещам се и за 4-годишното момиченце на мой скъп приятел, което претърпя изключително сложна операция в Германия, финансирана от тамошна фондация.
Все гадни чуждестранни агенти!
10.) Понеже целия текст на Закона, подобно на всички каквито и да било текстове на „Възраждане“, е глупав, неграмотен, неуместен и подчинен единствено на болни амбиции и нарцисизъм, нямам време да опиша всички глупости в него, но все пак се изкушавам да посоча и удивително нелепата норма на Закона, черешката на тортата, която норма изисква всяко лице, считано за агент или за свързано с агент, при надхвърляне на получавана сума повече от 99 стотинки, т.е. при достигане на 1 лев, да декларира тези пари в Министерството на правосъдието (вижте с очите си скрийншота от сайта на Псрламента).
Колко е опасно да си прост!
Петър Иванов
