ЗАЩО ВЛИЗАМ В ПОЛИТИКАТА
Ами защото аз съм реализиран човек и може да се каже, че съм осъществил американската мечта в България. Израсъл съм сирак, на улицата, възпитавал съм се сам, самообразовах се, научих три чужди езика – виетнамски, руски и сръбски, издадох над тридесет книги.
Работил съм като кранист, стомановар, журналист. Като журналист успях да докарам до съд двама окръжни прокурори с журналистическо разследване. Вицешампион съм на България по бокс. Носител съм на наградата „Яворов“ за поезия и на едноименната награда на фондация „Яворов“ за цялостно творчество. Почетен гражданин съм на Габрово. Някои от книгите ми ги обявиха за скандални: „Скритият живот на една помакиня“, „До СтрасТбург и назад“, „Другият В.Левски“, книги с публицистика и с разкази… Последната ми книга е „Докато плъховете правят любов“ – разкази за живота на клошарите. Всичките мои книги са били забелязани от критиката и това лесно може да се провери в литературния печат от 1976 г. до- сега, както и в Google.
Някои казват, че в политиката влизат хора, които могат да намерят келепир в нея. Точно за мен това нещо не може да се каже, защото имах щастието да подаря колекция от картини за над 3 000 000 лева на родния си град. Не знам други политици преди да влязат в политиката, дали са дарили на държавата поне три лева. Имам три деца и трите прекрасни и, както се казва в такива случаи, и един още по-прекрасен внук. Имал съм минало, което не смятам в никакъв случай за дисидентско, въпреки че преди 1989-та година многократно съм бил арестуван, имах заповед за интерниране и паспорт да напусна страната за стихове срещу Тодор Живков и за публичната ми критика срещу властта поради участието ми в „Клуба за гласност и преустройство“. В книгата си за България английският писател и публицист Джон Хамилтън посвети и глава за мене – „Един български дисидент по време на демокрация“. Мои стихове и разкази са превеждани на английски, унгарски, руски и други езици. Не напуснах страната, защото според мен български писател в чужбина не може да съществува – скъсването с езика е и професионална деформация. (За мен думите „Родина“ и „Отечество“ не са мръсни думи. Родът ми по майчина линия идва от Западните покрайнини, където дядо ми заради любовта му към България са го изкарвали многократно на разстрел. Това са хората, които ме възпитаха в любов и отговорност пред България.) След 1989-та година бях един от основателите на СДС в Смолян, но, виждайки какво става, се отказах от политическия живот. Винаги съм бил гражданин, но съм отстоявал собствените си лични позиции. От четири години съм член на ГЕРБ. Може би поради приятелствата, които имам с някои от членовете на ГЕРБ, едни от най-достойните и честни хора, които познавам. А това вече е достатъчен аргумент да вляза в политиката. Имам консервативни възгледи, но това не значи, че не съм милостив човек, защото, за съжаление, консерватизмът и дясното мислене вследствие на четиридесет и пет годишното възпитание на нацията се смятаха за безмилостна идеология. И тъй като стана реч за идеология, отчайващото в съвременния политически живот е липсата на идеи и на борба между тях. Голяма част от времето в Народното събрание се използва не за размяна и сблъсък на идеи, а за интриги и клюки. За съжаление до известна степен това е съвременният ни политически живот.
Влизам в политиката с ясната мисъл, какво ме очаква.
Това е откъс от разказа на Марк Твен „Как не станах губернатор“ и ми се иска да го прочетете. Защото знам, че това е мръсната предизборна кампания, която ме очаква:
Нямаше никакъв възможен начин да се измъкна от тази каша и така, дълбоко унизен, аз се задоволих да изготвям отговора си на куп неоснователни обвинения и зловредни и злобни лъжи. Не успях обаче да свърша тази задача, защото още на следната сутрин един вестник се появи с нов ужас, с нова клевета, като сериозно ме обвини, че съм изгорил една лудница с всичките болни в нея, понеже пречела на изгледа от къщата ми. Това ме хвърли в известна паника. След това дойде обвинението, че съм отровил вуйчо си, за да си присвоя имота му, като настоятелно се искаше да бъде разровен гробът. Това ме доведе до границите на лудостта. А на всичко отгоре бях обвинен, че когато съм бил управител на яслите за подхвърлени деца, аз съм назначавал там беззъби и некадърни роднини, които да приготовляват храната. Започнах да се колебая — да се колебая. И най-после, като необходима и подходяща кулминационна точка на безсрамното преследване, на което ме беше подложила политическата злост, девет едва пристъпващи деца, от всякакъв цвят и в различна степен на парцаливост, бяха подучени да се впуснат на трибуната на едно публично събрание, да се заловят за краката ми и да ме нарекат „татко“!
Капитулирах. Свих знамената си и се предадох. Не бях в състояние да изпълня изискванията на предизборната кампания за губернатор на щата Ню Йорк и затова оттеглих кандидатурата си, като в своето огорчение се подписах…
Това не е всичко, което мога да Ви кажа, но все пак аз съм един от Вас. Аз съм един от улицата, който е хванал живота в ръката си, и един от интелигенцията на тази страна.
Благодаря Ви за вниманието, а на варненци пожелавам преференция: 114 с бюлетина 22 (ГЕРБ-СДС)
Ваш: Христо Стоянов
https://diagnoza.net/
