Написах тези редове като коментар към статията на г-жа Анастасия Гешева „Много хора у нас си заслужават съдбата“, публикувана днес в „Свободно слово“. По някакви технически причини коментарът ми не се появи и аз реших да го публикувам като отделна кратка статия. С нея бих искала да отправя добронамерена реплика към част от казаното от г-жа Гешева и към читателите, коментинтирали нейния текст.
Уважаема госпожо Гешева, уважаеми коментиращи!
Елена Гунчева е личност, която отдавна се е превърнала в национално богатство, в пример за български гражданин и борец. В мой отдавнашен текст я сравних с Райна Княгиня – колкото и патетично на пръв поглед за звучи това определение, то е вярно. Да, Елена е знаменосец, който развя знамето на Възраждането на съвременна България далеч още преди да съществува партия „Възраждане“. Чистотата на такива личности ги поставя над политиката, те са коректив на политиците. Човек като Елена, който от години се бори за България, страда, търпи обиди и преследвания в името на България – трябва да бъде изслушан с нужното уважение, а не заклеймяван – съобразно конюнктурата. Помислете, че и непосредствено след 10 ноември имаше достойни хора, които ни предупреждаваха да не се хвърляме напред с главата, пияни от ентусиазъм, а добре да преценяваме тогавашните „лица на промяната“. Не искахме да слушаме тези хора и даже ги мразехме. Смятам, че в трите изминали десетилетия достатъчно бяхме лъгани и вече нямаме нито право, нито възможност да повтаряме същите грешки. България е в бездната. Така че – следвайте този политик, чиито послания ви допадат, но не като стадо – а с едно наум. В момента в света властва лъжата – нужни са будни сетива! Това, което лично мен особено ме тревожи във „Възраждане“, е че вождът му привлича същите лишени от интелектуални качества и духовна зрялост мижитурки, които членуват и в Герб. Във Враца няма нито един читав и средноинтелигентен член на „Възраждане“. Нито един, проявил се с полезни идеи на работното си място. Нито един, завоювал престиж с храбра – да не говорим за опасна – инициатива „на ползу роду“. Само безличия, по-ниски от тревата. Единствената им проява е поднасянето на цветя пред паметниците по време на празници и общите снимки, с които увековечават във фб тези събития. Е, къде е новото? Не се ли гради то от умни, духовни хора? Къде са тези хора? Във всеки случай – не във „Възраждане“.
Засега е така – дано нещата в тази партия, от която хората очакват толкова много, се развият в по-добра посока. Но това няма да стане, ако в нея не влязат кадърни личности. Ако достъпът им в организацията е блокиран, както досега. Истинският народен водач не се страхува от способните хора, не се отнася към тях като към подозрителни съперници, а като към помощници във великото дело. Дори ако някой от тях го превъзхожда с качествата си – какво от това?
Хайде, помислете по този въпрос.
Никого не желая да разколебавам!
Бог да пази България и достойните българи!
Милена Върбанова
