Напоследък в медиите усилено се пише и говори за успехите, които технологичните гиганти постигат в разработките на изкуствен свръхинтелект. Тази пропаганда едва ли е случайна и едва ли е само реклама на дейността на Microsoft, Google, Amazon, Apple, Bing и т.н.
Огромната част от обикновените хора не са наясно нито с терминологията, нито със същността на понятието изкуствен интелект.
Идеята за технократска революция, за свят, в който познатият ни homo sapiens sapiens е нещо от миналото, е основна идея на елитите, които днес управляват света.
Целта на глобалните господари е икономиката, финансите, здравеопазването, че дори и военното дело, социалните дейности и политиката след време да бъдат доминирани от мислещи машини, които да заемат мястото на несъвършените и неспособни на по-нататъшно развитие човеци.
Тази мантра е любима на цялата камарила глобалисти – в Лондон, Вашингтон, Брюксел, силиконовата долина и Давос.
Много известни бизнесмени изкуствения интелект е едва ли не решение на всички икономически проблеми, чрез цифровизацията на всички отрасли и чрез способността му да управлява такива сложни системи като интернет на нещата и интернет на всичко.
Според значителна част от учените в най-различни области на познанието, обаче, Изкуственият интелект ще обезсмисли окончателно понятието труд, ще установи нови правила, норми и закони в цялото глобално битие.
Нещо повече – създаването на изкуствен свръхинтелект, чийто интелектуални спосбности превъзхождат човека и който е способен да се самообучава пък директно поставя въпроса изобщо за съществуването на нашата цивилизация. Световни светила в науката вярват, че той напълно предвидимо може да ни унищожи.
За да се разбере същността на нещата първо трябва да знаем що е изкуствен интелект?
По официалните научни определения изкуственият интелект е наука за концепциите, които позволяват на компютрите да предприемат разумни действия от човешка гледна точка.
Изкуственият интелект трябва да има способност да анализира обкръжаващата го среда и да предприема действия, които увеличават възможността за постигане на определени цели.
Казано по друг начин – изкуственият интелект е наука за концепциите, методите и средствата за създаване на интелигентни компютърни програми и изследване на естествения интелект чрез компютърни системи.
Теорията на изкуствения интелект се основава на хипотезата, че основно човешко качество- интелигентността може да бъде точно изучено и описано и да бъде симулирано от машина.
В този смисъл неразривна част от работата на експеритите по ИИ е пълното изучаване и картографиране на човешкия мозък, а после и изработване на негови цифрови „клонинги”, които да служат за матрица на машинния интелект.
Изследванията са силно диференцирани, но общото между тях е решението на задачи като възможността за разсъждение, обучение, планиране, общуване, възприемане, както и способността за движение и манипулиране на обекти – тоест – способността да се прехвърлят основни човешки „приоритети” в машина.
Според определението на експертите към Европарламента Изкуственият интелект може да бъде дефиниран като способността на една машина да демонстрира способности, присъщи за хората – да разсъждава, да се учи, да планира или да твори.
В официалните документи на Европейската комисия изкуствен интелект се наричат системи, които показват интелигентно поведение, като анализират своята среда и — с известна степен на самостоятелност — предприемат действия за постигане на конкретни цели…
Специалистите по информационни технологии определят Изкуствения интелект – Artificial intelligence (AI) като раздел от информатиката, изучаващ възможностите за създаване на машина, способна на разумни разсъждения и действия с помощта на изчислителни системи. Главната задача на изкуствения интелект е построяването на компютърна интелектуална система, притежаваща високо ниво на ефективност при решаването на задачи и проблеми сходни със задачите и проблемите, които решава човека и по-сложни от тях.
Терминът „изкуствен интелект“ е въведен от Джон Макарти в 1956 по време на семинар в Колежа Дартмут (Dartmouth College), щат Ню Хемпшир – САЩ.
След този научен форум, продължил цели два месеца,изкуственият интелект става научна дисциплина. Освен Макарти на семинара присъстват още 9 учени, сред които такива бъдещи светила като Марвин Мински, Артър Самуел и Хърбърт Саймън. Същите учени ръководят изследванията в областта на изкуствения интелект в продължение на много години. Заедно със своите студенти те създават програми, които предизвикват всеобщо удивление: компютрите решавали текстови алгебрични задачи, доказвали логически теореми и говорели английски. Основателите на изкуствения интелект били оптимисти за бъдещето на новосъздадената научна област. Тогава Саймън предсказал, че „до двадесет години машините ще бъдат способни да извършват същите действия, като тези, които и човек може“, а Марвин Мински го допълва, пишейки, че „в рамките на едно поколение проблемът със създаването на изкуствен интелект ще бъде разрешен в значителна степен“. Разбира се, това не се случва, но основите, поставени в далечната 1956 са база за проучванията и днес.
Впоследствие работата върви със спадове и издигания.
За истински бум на проучванията в сферата на изкуствения интелект можем да говорим след 90-те години на ХХ век. Тогава са разработени познатите ни и днес и широко разпространени системи с изкуствен интелект, използвани при извличането на данни, медицинската диагностика, машинно обучение, интелигентно преподаване, ситуационни разсъждения, планиране, разбиране на естествените езици и превод, спектрометрия, виртуална реалност. Това до голяма степен се дължи на експоненциално увеличавашата се изчислителна мощ на компютрите (Законът на Мур) която позволява създаването на машини способни да разгадават все-по-бързо все по-сложни алгоритми. Не малка роля играе и масовото навлизане на интернет. Така навлизат и се използват масово програми за извличане на информация, използващи изкуствен интелект и т.нар. уеб кроулъри web crawler В края на 90-те години се създава и програмата за гласово разпознаване ViaVoice. В една от последните си версии може да трансферира текста в текстообработваща програма.
След 2000 год. започва бум на разработките. По системи с ИИ се работи в над 60 страни. Само в САЩ в 2020 год. с това се занимават над 1400 компании. В ЕС- около 720, а в Китай – 400.
Иван Спирдонов
