Много жалко, че тези неща трябва да ги кажа аз – която от две десетилетия не съм влизала в Народния театър, не живея в София и съм изгубила почти всички познанства, които имах в театралната и изобщо в културната столична среда. Сега гледам отдалеч и се ужасявам – колко посредственост и примитивен консуматизъм тропат по разкривените жълти павета. Колко елементарни хорица с пигмейски анонимни душици на счетоводители, са напълзели всички етажи на тоя български всенароден храм, носещ името на Иван Вазов !
Стига сте ревали само за пари, софийски актьори! Нека си кажем правичката, че съвсем малка част от вас носят в гърдите си вулкана на таланта – огромната масовка е известна само от жълтите вестници – с женитбите и разводите си – а не с ролите си на сцената. С халтура, а не с паметен спектакъл. Само в България имаме крайно порочното явление на наследствения актьор и режисьор – дядо му и баба му актьори, баща му и майка му режисьори – и той взел, та завършил НАТФИЗ. Като във вица за кондуктора! На колко хиляди лева заплата оценявате вашия снобизъм и бездарие? Лумпенските медии ви превъзнасят като „легендарни“, „митични“, „секс символи“ – вярвате ли им наистина? Талантливият човек има ясна преценка за постиженията си – главозамайва се само карикатурата.
Преди години актьорите задължително бяха красиви – вие сте техни отражения в криви огледала. И за посредствената ви външност ли да наддаваме?
Писна ми от тоя вечен рефрен – „искаме достойно заплащане на труда си!“, „искаме повишаване на заплатите!“ Защо не излезете на стачка? Аз също искам достойно заплащане, но не мога да намеря дори най-скромно работно място. А уж България wаnt us – нас, емигрантите! Двайсет години съм била физически работник в чужбина. Ясно ли ви е какво означава това, снобчета? Била съм чистачка на входове, денонощна гледачка на болни, санитарка в старчески домове. Но не съм ревала позорно за пари – някой да ми ги даде, защото съм талантлива. А мога да ви заявя, че наистина съм много по-образована, по-интелигентна и талантлива от заетите в сценичната халтура, в която са потънали девет десети от вас. Но за литературния труд, ако не си сососоид, никой не дава петак. На чие рамо да плаче писателят? Живее като отшелник, на хляб и вода и се радва, че има бял лист и молив. А книгите – ако събереш пари – ги издаваш. Ако не събереш – държиш ги в чекмеджето.
Вашият труд е хъшовски, актьори и актриси! Такъв сте си го избрали. Пътят на артиста е трънлив, а не постлан с банкноти! Успех в изкуството постига само бедният идеалист – той е лек като Икар, лети към Слънцето! Напълни ли си джобовете със злато – ще му натежат и ще го съборят. Да, има и богати актьори – но и те са били бедни в началото на пътя си.
Актьорите трябвало да получават заплати колкото тия на депутатите. А харесват ли ви представленията на българските депутати? Харесват ли ви думите им, поведението им? Не се ли смятате за по-висши същества от тези духовни мърши? Защо изобщо избрахте изкуството, а не политиката? Не търсете келепир и далавера в изкуството – неговите награди не са материални, не се измерват в мръвки. Хората на изкуството имат един начин на живот – а кръчмарите, колбасарите и лихварите – друг. Тия два пътя нямат пресечни точки.
Христо Мутафчиев обвинил Минеков, Владо „Карамазов“ защитил Васил Василев. Василев бил дал „достойно заплащане“ на трупата на Народния театър, а Минеков „разделял“ гилдията – с одити и финансови проверки. Нелепо е, когато се изказват елементарни хора, па макар и да са председатели на творчески съюзи. Хайде да видим по-талантливи ли ще станат актьорите и режисьорите с по шест и седем хиляди лева заплата? Ще ги сплотят ли парите? Ще се поставят ли по-смели и по-истински пиеси? Ще се увеличат ли зрителите?
Не, такова прекомерно увеличение на заплатите ще направи целия колектив на Народния театър само по-страхлив и по-конформистки. По-зависим от политическите нахлебници и приживалци, които е приел под свода на Парнас. Ще видите, че в кратко време именно големите заплати ще сринат трупата. Струва ми се, че това са сороски пари – защото методът на проникване е характерният за Сорос. „Тимео данаос ет дона ферентес“. И не Минеков, а Василев „разделя“ гилдията с тия неясни по произход пари. Той, по нечии предначертания, опълчва всички останали актьори от столицата и страната срещу богато платената „аристокрация“ в Народния театър. Какво се крие зад това? Във всеки случай не грижа за изкуството.
Не само актьорският и режисьорският – а всеки интелектуален труд в България трябва да бъде достойно заплатен. Но е необходимо да се разбере, че парите, с които умственият и творческият труд се заплащат, трябва да са чисти и справедливо разпределени. Всичко останало е порочна, демонична схема и води нашите и без това разнебитени културни институти към нови – фатални – разрушения.
Веднага след 10 ноември в „изостанала“ България бе оповестена либералната парадигма, че „изкуството е стока“. То е все едно да приравним Бетовен или Ботев с продавачи на зарзават. Творбите са материални и могат да се продават, но актът на творчеството – никога. Да, творците трябва да получават „достойно заплащане“, но не с цената на човешкото им достойнство. Не с продажбата на душите им.
Милена Върбанова
