Но ДБ, а явно вече и ПП, не могат и не искат да осъзнаят, че традиционно лошите резултати на първите, и нестабилните на вторите, са резултат и от неадекватни кандидати
Едва започнали да редят листите си, след решението си да се явят заедно на изборите, самоименувалите се „Добри сили” ДБ и ПП бяха изправени пред драматична ситуация. Бившият шеф на Изпълнителната агенция по горите и ексдепутат от „Промяната“ Александър Дунчев публично обяви, че в партията му има задкулисие при реденето на листите в София-област, и лично Кирил Петков му е казал, че трябва да отстъпи водаческото място на ДБ.
„Започнах да губя доверие от Кирил /Петков/ и му го казах вчера”, заяви още Дунчев. „Трябва да се направи компромис“, са мотивите на Кирил Петков.
Всъщност Дунчев публично изказва една обществена тайна, която от години мъчи предимно ДБ, а явно отскоро и една от най-новите формации на политическата ни сцена – ПП. Достатъчно е да си припомним драмите на ДБ във Варна, където отдавна местната структура на ДСБ не иска Стоян Михалев за водач, но той им бива натрапен няколко пъти поред, за сметка на доста популярното лице на десницата в окръга, адвокатката Стела Николова, която обаче никога не е била водач на листата. Или пък Плевен, където на парламентарните избори за 46-то НС хората на Христо Иванов наложиха бившия кмет на Плевен Найден Зеленогорски за водач на листата за сметка на Стоил Яков, който беше единодушно одобрен от националното ръководство на ДСБ, но бламиран от „Да, България“. Или пък нееднократните изказвания на бившия председател на групата на ДБ в Столичния общински съвет Методи Лалов (който преди по-малко от две години я напусна с мотива „различията с някои от политическите ми съдейственици“), който поиска оставката на Христо Иванов, Ивайло Мирчев и Антоанета Цонева – част от Изпълнителния съвет на партията, след като ги обвини в недемократичност, именно заради реденето на листите.
А какво ли предстои в Габрово, където бившият депутат от БСП и веднага припознат от „Добрите сили” като техен съмишленик Явор Божанков повежда общата листа.
Дунчев – актуалната черна овца
Сега Дунчев е лошият. Не просто лош, а: „предател”, инструмент на ГЕРБ”, „продажник”, боклук”, „мизерник”, „леке” и прочее. Макар проблемът наистина да е систематичен, изведнъж черната овца се оказа човекът, повел война срещу изсичането на горите, един от малкото принципни хора в ПП, човекът, който наистина има каузи, за които се бори не от вчера, а повече от 15 години.
А някой задавал ли си е въпрос каква подкрепа получи той от ПП и защо, когато можеха, те не отделиха Изпълнителна агенция по горите от Министерство на земеделието, храните и горите, която беше една от дългогодишните му каузи. Вероятно е неудобен, защото разкри злоупотреби в управлението на горите, дори когато засягаха управляващата коалиция, в частност – БСП и поради което се стигна до оставката на зам. министъра на земеделието Атанас Добрев (избран от квотата на БСП).
Разбира се, той обаче няма общо с типичния партиен функционер, който е готов да лиже задници (с извинение, б. а.), за да се добере до заветното място в НС. Няма общо и с хора като Атанас Атанасов, Антоанета Цонева, Радостин Василев, Бойко Рашков, които поради различни причини са крайно недолюбвани от гласоподавателите на партиите си, но винаги са на избираеми места. Първият и от години го крепят на лидерското място в ДСБ, където поради поредното му преизбиране за председател се саморазпусна младежката организация. Да преведем – шепа несменяеми лица, предпочетоха да елиминират с действията си цялото МДСБ на партията, с всички последствия, които това ще донесе, но не и да бъде изместен Атанасов от лидерското място.
Но ДБ, а явно вече и ПП, не могат и не искат да осъзнаят, че традиционно лошите резултати на първите и нестабилните на вторите са резултат и от неадекватни кандидати, за които хората не искат да гласуват и не разпознават като изразител на идеите си.
Още черни овце
Вероятно избирателите на „Добрите сили” са забравили, но по време на кампанията си, кандидатът за президент на ДБ Лозан Панов предупреди, че те готвят предателство към симпатизантите си, задкулисно кроейки планове да управляват с БСП, споменавайки индиректно и „новите спасители” ПП и Румен Радев… Разбира се, Панов веднага също бе набеден за „предател”, „луд”, „неадекватен”, „безсрамник”, като нееднократно му беше казано да мълчи, защото вреди на ДБ, на ПП, на „демократична общност“.
Не забравяйте и че той също говори за задкулисие: „На „демократите“, които предстои да ме нападнат, броейки думите ми в изборни гласове, ще се наложи да кажа, че „царят е гол“. На избирателите пък ще кажа, че мълчанието и задкулисните договорки, с които години наред ни мамеха, доведоха до това отвращение от политиката”.
За Методи Лалов и критиките му към Иванов, Цонева и Мирчев, довели до анатемосването му, вече стана дума. Стана дума и за цялото МДСБ, което беше нарочено за бухалка в ръцете на опонентите на мон женерал Атанасов, а около поредното му преизбиране имаше и още драми, които доведоха до изключването от партията на председателя на структурата в столичния район „Лозенец“ Елена Спасова, както и до оттеглянето на Цецка Бачкова, която беше сочена като реална алтернатива на Атанасов и беше основния му опонент на последните вътрешни избори за лидер на ДСБ. Същата беше свалена и от листите, защото „я изместваха с преференции на предишните избори” (по думите на Атанасов).
Към момента актуалната черна овца е Александър Дунчев, който съвсем доскоро беше пример не само за ПП, а и за всички „демократи”.
Компромиси, компромиси, компромиси и „Не е сега моментът”
Обяснението винаги е просто, по-точно, две са вечните обяснения. Първото е, че в името на успеха, трябва да се правят компромиси, Партията (вече – коалицията) винаги е права, а индивидите са просто бурмичките, които трябва да мълчат и да се трудят неуморно за партийното благо. А-ха си посмял да надигнеш глас, а-ха те обяват за изменник, заради чиито действия резултатите са по-ниски. А-ха си посочил грешки, които всъщност ще доведат до провал, ако не бъдат поправени, а-ха са те набедили за предател. Много демократично, нали?
Да не забравяме, че именно при задкулисните договорки, се изисква от партийните функционери да правят компромиси. Компромиси със себе си, компромиси с обещанията, компромиси с ценностите ти, с всичко. В името на Партията!
„Не е сега времето”, е още по-любимият лайтмотив. Времето обаче никога не е подходящо. Преди избори – абсурд, подобни дебати ще повлияят на резултата. След избори – не, не, сега ще се сключват коалиции. Месец, два по-късно – няма начин, реди се нов кабинет. Тихо, запазете мълчание, наведете глава – това е основният принцип, действащ в не една и две партии, но особено открояващ се в ДБ, вече и в ПП.
Интересното е, че когато Явор Божанков се опълчи на партията си, тогава именно ДБ и ПП го аплодираха заради смелата му, по думите им, постъпка. Е, говорейки вече за Дунчев, не става дума за смела постъпка, а за грозно предателство.
Припознатите
Паралелно с другарския съд, който се прилага върху неудобни на лидерите и плановете им хора, ДБ и ПП са отворили широко вратите си за доскорошни идеологически врагове.
Един от големите любимци на „промяната” е небезизвестният както в близкото минало, така и сега Бойко Рашков – комунистически следовател от Живково време, бивш член на БКП, бивш депутат от БСП, но сега ново лице в Промяната, от когото се очаква да победи мафията. Не просто се очаква, а през изминалата година той беше нееднократно хвален с работата си като министър на МВР – и от ДБ, и от ПП. Сега се говори, че както и на предишните избори, той отново ще води листата в Перник.
Или пък Калина Константинова, едно от остриетата на ПП, което през 2014-2017 г. беше съветник по въпросите на административната реформа на Румяна Бъчварова и вицепремиер в тогавашното правителство на Бойко Борисов.
Или внесените от ИТН Иво Атанасов и особено Радостин Василев, нашумял предимно със скандалите, в които участва или сам инициира – заплахи срещу бивш съпартиец, заплахи срещу журналист, политически назначения и далавери в ръководеното от него към онзи момент Министерство на младежта и спорта.
За да стигнем и до най-новата звезда в отбора – Явор Божанков. Божанков, който изглежда вече новите му партньори са забравили, че беше разследван и за купуване на гласове, забравили са, че е политически номад, първо опитал в ДСБ през 2014 г., когато лично Радан Кънев в Горна Оряховица го представя като младото лице на партията, но разбрал, че няма да се утвърди бързо, Божанков бързо се преориентира към другия полюс – БСП. Сега пък реши отново да опита нещо по-перспективно. За да бъде поощрен, получи и лидерското място в листата на ДБ-ПП в Габрово.
А сега накъде
“Довери се на разума”, призоваваха ни на предните избори от ДБ, сега посланието на „Добрите сили” е „Има как”. Избраха да оповестят него и обединението си с шепа НПО-та не кога да е, а на 19 февруари, когато почитахме Апостола на свободата и 150-годишнината от неговата гибел. И не как да е, а с хепънинг, озвучен от силна музика и широко ухилени лица, докато на сцената Кирил Петков ни цитираше думи на Левски, в които бившият ни министър-председател припознавал, видите ли, тяхната коалиция. На 19-ти февруари точно… Е, да, явно имаше как и този светъл образ да бъде използван за политически цели.
Има и как да затънем повече, нали знаете?
Автор: Виктория ГЕОРГИЕВА
https://www.flagman.bg
