Угасва лицето на британското превъзходство
Британците не са никак добре – нито емоционално, нито финансово
Лондон. Мейфеър. Разхождам се по същата улица, както всяка седмица. Кимам на същите хора, влизам в същите заведения, както всяка седмица… А нещо, в това – същото, изобщо не е както трябва. Липсва онзи лондонски плам, който преди двайсетина години ме привлече, така както привличаше хора с отношение към красивото, мишленовата храна, театрите, бутиците, приветливите хора.
Думата, която ще използвам за днешен Лондон е – угаснал. Светлините ги има, блясъкът го има, но липсва детайлът, който превръщаше общите дадености в стокаратов диамантен пръстен. Най-очевидният предвестник на това са човешките лица. В Лондон те винаги са били допустимо лицемерни, фалшиви, със същата имперска полуусмивка, една небрежна любезност, питащи очи, объркани – Ти, точно от България ли си или от Румъния и каква точно е разликата между двете… заученото wow, което седи на устата им за щяло и нещяло, опънатият гръб, свлеченото сако, розови чорапи на кафяви обувки…
Този англичанин вече не може да изпревари инфлацията – финансовата и емоционалната. Този англичанин не смогва на имперската си същност, която го държи жив и го е научила да не показва емоциите си. Освен емоциите на превъзходство, които вървят с тази държава. По маршрута ми няколко бутика и ресторанта са затворили кепенците, другаде все още дишат, но това е спареният въздух, предхождащ фалита.
Чужденците – старателни да приличат във всичко на британците, вече са го ударили през просото. Те вървят марша на доизживяване онези обещания, с които са си дошли. Те си остават чужденци, а британци напоително им го показват със случай или без. Но британците не са никак добре вече – нито емоционално, нито финансово и по клепналите очи и прегърбени стойки се четат финалните надписи на филма, в който сами си бяха избрали да играят.
Британското превъзходство е на път да се срине, макар отчетливо демонстрирано и патетично сляло се с гените. Цените са вдигнати, а те бяха недостижими още преди Брекзит и Ковид. Дали това състояние не е Божи пръст в лицето им заради имперското бреме, заради цялата нелогичност, дори тази на движението им по пътищата. Това със сигурност не е разгневило Всевишния, но сигурно е – има поводи за тревога.
Знаем, че повечето британци нямат собствено жилище, а онези, които се стичаха да изпращат Даяна и да реват след саркофага на кралицата, са на помощи. Тези, които имат работа, нямат… работа пред Бъкингам, нито биха занесли цветя. Бе съобщено, че някои градове във Великобритания са почти фалирали, други не са цъфнали и вързали. Като за последно и някак си насилствено, драпащите към британските привилегии се изкачват с асансьора на надеждите, но той е често или изключен, или върви съвсем бавно.
Да се живее в Лондон е необяснимо скъпо, да се диша въздухът струва… Но никой, по прищевките на вековни навици, не се оплаква, никой не признава положението, в което тази страна е. И съответно се живее в заблудата, която или е обяснявала много неща или ги е предизвиквала. Иначе – добра новина – Мис Англия ще се проведе и тази година през май.
Автор: Лорд Евегени Минчев
trud.bg
