Тина Търнър, дами и господа!
Всичко си има граници, но явно живеем в свят без предели и милост….
Най-тъжната радост е, че той си се хареса, а и жената в журито го одобри.
Трябва да има закон срещу доброволната гавра. Все пак е живо същество…
Мисля го сериозно. Не се подигравам.
Вече не ми се спи!
….
Понякога животът е крещящо несправедлив.
И двете топки бяха високи, но едната закова тройката, а другата само уцели посоката и прелетя встрани от коша.
Участниците, които „харесаха“ и гласуваха за италианската музика, те просто не обичат обективността.
Ако оригиналите можеха да видят имитациите си, Адел щеше да прегърне двойника си, а Павароти снизходително щеше да се усмихне.
Момчето (Адел) беше наистина впечатляващо. Откъдето и да го погледнеш. Напомня ми по качество на изпълнението си за Фреди Меркюри от миналия сезон. Скромни, обрани и талантливи изпълнители.
Гвоздеят в тялото на Исус Христос обаче си остава Тина Търнър. Сякаш разпънаха баща ми на кръст. Всяка гавра с човешкото достойнство е нужно да има лимит.
Ако зависеше от мен, никога нямаше да подложа този участник на подобна естетическа и морална саморазправа. Гласът е уморен, а тялото изтощено.
Върху зрителите бе упражнен културен тормоз. Най-малкото, образите му нямаше да бъдат толкова разголени жени.
Благоприличието е важна част от финала на една артистична кариера. Това изпълнение ми приличаше на част от спектакъл, организиран в нацистки концентрационен лагер. След него не можах да заспя и ми бе нужен допир до истинско изкуство.
Препрочетох „Мартин Идън“. След като героят на Джек Лондон доброволно се гмурна към дълбините, отидох с кучетата в гората.
Вече всичко е наред. Почти…
