Култовият фронтмен на група „Сигнал“ Йордан Караджов е завършил художествено училище, но една китара подарена от баба му, става причина той да тръгне по пътя на музиката. Баща му Петър Караджов, който е бил боксьор в „Славия“, но освен това е пеел в известния хор „Кавал“, му показва как да борави със струните. Може би неслучайно първата група, на която Данчо става член, когато е едва 17-годишен, се казва „Златни струни“. Бандата постига голям успех, който обаче е надминат от група „Сигнал, сформирана от гласовития певец и колегите му Христо Ламбрев и Румен Спасов. Още първият им албум – „Вечен кръстопът“ става супер популярен и от него се продават над 300 000 копия. Следват още редица успешни албуми и хитове, като 14 от песните на групата влизат в класацията на „БГ радио“ – „500-те най-велики песни на България на всички времена“. Без аналог е и бройката на концертите на „Сигнал“ у нас и в чужбина – над 8000. Обичаният фронтмен пълни концертните зали и с друга хитова група – „Легендите“. Вече близо 45 години Данчо Караджов се радва на семейно щастие със съпругата му Мариана и вече имат трима внука. Дъщеря им – певицата Лора Караджова ги дари с Алиса и малкия Матео, а синът им Даниел, който е режисьор, ги зарадва с Ния.
– Г-н Караджов, на 7-ми декември в Зала 1 на НДК , предстои голям юбилеен концерт на група „Сигнал“, с Русенската филхармония, по време на който на сцената с Вас ще се изявят цели 45 музиканти. Какво друго ще разкриете за това мащабно събитие?
– Хората, които ще присъстват на концерта ще имат удоволствието да чуят коренно различен „Сигнал“, най-вече заради аранжиментите, тъй като те ще преминат през палката на диригента Димитър Косев – невероятен музикант и пианист. Също така, ще разберат, че освен онова, което сме оставили досега в подсъзнанието на нашите почитатели има място и за още. Точно затова правим този нередови рок концерт, с участието на Русенската филхармония, с които имахме осем концерта преди няколко години и проекта беше безкрайно успешен. Сега подновихме тази идея и слава Богу, че Димитър Косев се съгласи. Специално за концерта ще направим и две съвършено нови версии на парчета от нашия репертоар. Едното е „Вопъл и екстаз“ от „Черно-белият албум“, който издадохме през 2005 г, а другото „Цариградски нощи“ – песен от моя солов проект от 2012-та година. На сцената ще има и въздушни акробати, които ще участват в четири от песните. Вярвам, че публиката ще остане доволна, защото наистина ще чуе един коренно различен „Сигнал“.
– Преди няколко месеца издадохте и нов албум, по текстове на Александър Петров – „След тъмнината“…
– Този албум може да се нарече най-доброто на „Сигнал“ и Сашо Петров, защото три от огромните ни балади с негово участие „Между ад и рай“, „Съжалявам“ и „В друго време, в друг свят“ влизат в него. Включени са също и две нови парчета – „Просяк или крал“ и „Утре“, които през 2017-та записахме в световноизвестното студио „Аби Роуд“, там където „Бийтълс“ са записали от първия до последния си албум. Това ни направи безкрайно щастливи музиканти и сме благодарни на нашия приятел Николай Везенков, който пое финансирането и „Сигнал“ успяхме да влезнем там, където друга българска група не е имала шанс. В този албум имаме и една песен – подарък от Славчо Николов от БТР, която също е по текст на Сашо Петров – „Вчера“.
– Бихте ли записали песен с по-социално послание?
– Не, не бих написал отново песен със социално послание, защото българинът не обича да разсъждава на тази тема. Давам пример с едно страхотно наше парче – „Каролин“, от албума „Вкусете живота“ от 97-ма година. Когато го написах, си казах: „Боже, това си стана убийствен хит!“ Героят в нея е едно българско момче, което се запознава с американка и й казва да дойде в България – да види, че и тук хората живеят и децата им ги радват със своите гласове и т.н. Абсолютно никой не обърна внимание на тази песен и бях малко обиден, понеже посланието е истинско и в защита на самата България, защото нашият герой иска неговата дама да дойде и да живее тук. Много ме натъжи, че тази песен остана незабелязана и се зарекох повече никога да не правим парчета на социални теми. Темата с любовта – да си поплачем малко, върви най-много при нашего брата.
– Какви теми и събития Ви вълнуват в момента на политическата ни сцена?
– Не съм аполитичен, но не ме е грижа за т. нар. наши политици. Нищо не ме вълнува, защото виждам, че няма смисъл да хвърлям каквато и да е енергия по такива теми – продължавам да съм музикант и да се опитвам със „Сигнал“ да веселим хората, макар и след 45 години. Това е ужасяващо дълъг период и сме горди с този факт, че в една толкова малка страна като България успяхме да запазим същото ниво на интерес.
– Наскоро празнувахме Денят на независимостта на България. Според Вас, доколко независими или по-скоро зависими сме днес?
-Зависими сме естествено, най-вече от великите сили. Вече казах, че сме малка държава и може би това, че нашата външна политика никога не е била на ниво, ни е карало да сме зависими или от едни, или от други – било от Русия, или от Щатите, а сега от Европейския съюз. Няма как, не сме единствените… Яд ме е на това, че някой се опитва да омаловажи езика ни и се дразня като чуя, че българският език след няколко десетилетия щял да умре – бил мъртъв език. По тази логика, освен английския и испанския – кой не е мъртъв, защото освен тях всички изчезват след обозримо бъдеще.
– Вие бил ли сте някога зависим от нещо, било то наркотици, или например кафе, което също действа пристрастяващо?
– Наркотици – не знам какво е това, но съм голям кафеджия и сутрин удрям две много стабилни чаши – огромни. Не мога без кафе и само като го помириша и изпадам в делириум! (Смее се.)
– Дъщеря Ви Лора Караджова се изяви успешно като актриса в хитовия филм „Чалга“. Успя ли да Ви докосне тази лента и посланието ѝ?
– Да, видях филма и много ми хареса. Още преди да излезе се срещнах с Мариан Вълев и разговаряхме надълго и нашироко, като той изказа много приятни впечатления от дъщеря ми. Да си пред камера за клип е едно, а за големия екран е нещо различно. След като гледах филма се обадих на Лора и я поздравих, че се е справила много добре. Посланието на „Чалга“ беше ясно и Мариан чрез сценария е уцелил много проблеми, които сигурно никога няма да се решат, макар че има смисъл да се докосваш до тях и да ги показваш. Тези проблеми – животът на улицата, лошата среда и компании, наркотиците, алкохола и лекото поведение на момичетата, съществуват в много семейства, въпреки че има родители, които се опитват да им обръщат внимание. Смела постъпка е да засегнеш подобни проблеми – не е лесно. Много хубав филм, поздравявам и режисьора Мариан Вълев.
– А Вас не ви ли привлича това да се снимате в киното?
– Ще споделя, че през декември излиза един игрален филм с мое участие „Цената на властта“. Аз играя баща на главния герой, но засега не мога да издавам повече подробности.
– Героинята на Лора в „Чалга“ е поп фолк певица. Щяхте ли да приемете това, ако и в живота тя бе избрала да пее чалга, все пак това все още е най-слушаната музика у нас?
– За голямо съжаление е така, нищо лично към този стил и тези, които го предпочитат. Не бих бил доволен, ако Лора беше взела такова решение, но в края на краищата всеки има право да върви по своя път. Възпитавал съм Даниел и Лора в един порядък и слава Богу, че тя не започна да пее подобен стил, но ако беше започнала щях да го преглътна, макар и горчиво. Винаги съм уважавал избора им и мисля, че съм от най-добрите бащи, а сега вече и от най-добрите дядовци.
– Тъжно ли Ви е за тези момичета, които са готови на всичко, за да станат чалга звезди и да се сдобият със силиконови гърди? Как бихте реагирали, ако някоя от внучките Ви си поиска силиконов бюст за бала?
– Както казах, всеки има право да тръгне по някакъв свой път, дай Господ да е по праведен и да кореспондира с нормалните ценности на човека. Всеки има желание по някакъв начин да се сдобие с това, което му липсва, или е модерно. Ако внучката ми каже: „Дядо, искам силиконов бюст“, стига дядо й да доживее до бала, първо ще има един, доколкото може по-сериозен разговор и чак след това ще видим дали ще има. Дано природата да я надари с естествен такъв, за да няма нужда от изкуствен.
– А подкрепяте ли Вашата колежка Милена Славова в съдебната ѝ битка с ЛГБТИ организация?
– Абсолютно – дебело подчертавам това! Нямам нищо против различните – имам такива приятели и те са безкрайно кадърни хора. В световен мащаб също много уважавам един Елтън Джон, или Фреди Меркюри, който за мен е гений, но не съм видял от тях да се правят на интересни, все едно единствено и само те съществуват. Докато има други, които нормалния хетеросексуален човек сякаш не го зачитат и мислят, че само хомосексуалните са меродавни на тази земя – ако спрат да протестират и демонстрират – нищо против нямам. Така че, подкрепям Милена с две ръце!
– Вече имате три внучета. Притеснява ли Ви вероятността след време и у нас децата да могат сами да определят от кой пол искат да бъдат?
– Мисля, че поне в моя случай не ме притеснява нищо, защото и двете са страхотни мадами и надали някоя ще пожелае да стане мъж, като ги гледам какви кокони са. (Смее се.) Малкият Матео е на три години и половина и му пожелавам да бъде най-големия мъж, който се е родил на тази земя.
– Кой от внуците Ви е най-палав и забавлявате ли се с тях?
– Е, да, забавляваме се и тримата, за сметка на жена ми разбира се, защото тя, освен безкрайно грижовна баба – много се изморява, все пак вече сме на достатъчно много години. Матео е голям бандюга – да ми е жив и здрав! Той е на три и половина и много неща още не ги осъзнава, иначе е страхотен сладур и само колите са му в устата „на тате колата, на мама колата, на дедо колата – хайде да се возим на дедо на колата!“ Алиса вече е по-голяма, стана по-мъдра и в никакъв случай не е палава. Ния още по-малко – много е умна за годините си, със страхотен изказ и невероятен речник, много им се радвам.
– Преди няколко години Вие бяхте ментор в „Гласът на България“. Какво мислите за това, че в шоуто се явяват кандидати главно с песни на английски език и на кой от сегашните ментори симпатизирате?
– Това, че се явяват на английски, по-скоро си е вина на самия продуцент. Трябва да пеем на български. Лошото е, че като изпееш една английска песен и после като се опиташ на български и не се получава – никой от младите не може да пее на български. Като възпитателно средство – такива в кавички прочути тв предавания трябва да правят така, че да поддържат родния ни език. За съжаление, в тях всичко е в полза на продуцента и лъжат младите, че ще стават звезди, но още на другия ден след предаването никой не ги помни – има нещо нечистоплътно в тази идея. Не гледам новото издание на „Гласът“ и не мога да кажа, че симпатизирам на някой от менторите, но по принцип, не мога да се съглася едно младо момиче да оценява дали някой може да пее, или не – ако беше на 60 г., щеше да е различно. Иначе, с Миро сме били заедно ментори в „Гласът“ – много интелигентно момче, дума да няма. Ето един човек, който не е стар като възраст, но разбира от това изкуство.
– Как се чувствате от факта, че паричната добавка от 350 лева към пенсията Ви, като призьор от „Орфея“, е само за тригодишен срок, който вече изтича?
– Да, изтича, всичко има своя край, за съжаление. От една страна съм доволен, че някой оцени нашата работа, от друга страна не съм доволен, че не решиха проблема – говоря за добавките, защото те не са толкова много, че да разчиташ на тях. Или трябва да ги направят пожизнено, или не трябва да ги дават – какво значи три години?! Дай Господ да ме държи на сцената, че да се грижа и за финансовото си състояние.
– В какво вярвате и Ви дава сили, когато имате някакво изпитание?
– Вярвам в не едно, или две неща. Спрямо изпитанията, към края на живота, те все повече намаляват и остава да се радвам на семейството си, на децата си и най-вече на внуците, които са ми ужасно на сърцето. Сега разбрах, че появата на един внук е връхната точка – апотеоза на човешкия живот.
trud.bg
