Това се случило отдавна. Един човек преравял купчина книги. Трябвало да направи ремонт и започнал да сортира вещите; трябвало да реши кои да изхвърли, кои да остави или да пренесе в друга стая. Това била квартирата на майка му, която починала преди десет години, от сърце. Давали квартирата под наем, но книгите не пипали; всички оставали на местата си. Чисто и акуратно.
Мъжът решил да ремонтира квартирата, за да я продаде по-скъпо. Семейството достроявало своя дом, били нужни пари за довършителните работи. Разумно било да се продаде старата квартира и по-скоро да се завърши домът, семейството да се премести, а своята квартира да дадат на дъщеря си. Тя е вече възрастна, време е да живее отделно.
Този мъж много работел; добре печелел; имал щастлив брак, добра жена и славни деца. Дъщерята на жена му от първия брак, била също умница и красавица; учела за археолог. Хубав живот живеели. И не му се искало да мъжа да си спомня за миналото. Нелицеприятни неща имало в младостта му. Но всичко отминало.
В старата детска книжка за Том Сойер лежали няколко банкноти. Самата книжка била скрита зад другите книги. И този мъж изведнъж почувствал как пламнал отвътре. И дишането му се учестило. И си спомнил.
Спомнил си как измолвал и измъквал пари от майка си. Тогава в тази квартира живеел. Много години минали оттогава – може би 25 или повече, от времето, за което този мъж не искал да си спомня. Но ето че сега всичко изплувало пред очите му.
Той водел безпътен живот. И какво ли не употребявал, за което не искал да си спомня. Не работел, мотаел се по клубове, при приятели нощувал, на море ходел и крадял… И от майка си също. Тя се опитвала да го вразуми, молела, плакала, криела от съседите и от роднините този позор, както тя го наричала. Но продължавала да го обича и да му прощава.
Опитвала се да го лекува, но той не бил болен. На него просто му харесвало така да живее. А майка му работела на две места. Копейки получавала – тогава това било в реда на нещата. И тези копейки синът й искал или крадял. „Взех“ – така казвал, а майка му плачела.
И ето че скрила от него, забравила за тези банкноти, защото попаднала в болница. Докато тя лежала там, синът й изнесъл всичко ценно откъщи. В квартирата канел приятелчета, разбира се, весело било!
… След това всичко се променило. Синът тръгнал по правилния път, както казвала майка му, възмъжал. Приятелчетата му били изпратени зад решетката; няколко от тях напуснали белия свят. А той постепенно се върнал в нормалния живот, записал се в курсове за шофьори – майка му дала парите. След това се заел с бизнес; срещнал стар училищен приятел, нормален човек. Започнали да търгуват с дърва…
Минали много години. Синът помагал на майка си. Често я посещавал, когато се оженил; и тя ги посещавала. Всичко било хубаво, само че майка му през цялото време боледувала. И изглеждала като старица, макар че не била много възрастна. Посивяла измъчена смалена старица… Макар че животът й бил хубав. И синът й бил добър – самата тя така казвала! И внуците, и снахата и тортите по празниците и цветята – всичко било хубаво!
С банкнотите в книжката имало още и едно листче от ученическа тетрадка с квадратчета. С маминия му почерк била написана молитва за сина, да се спаси, за да тръгне по правилния път, да се избави от лошотията, да живее дълго и щастливо, молела майката. Обикновени думи, с кръгъл, детски почерк, майчина молитва…
И този мъж заплакал, както на погребението не бил плакал. И изпитал такава душевна мъка, каквато никога не бил изпитвал. Изведнъж разбрал, че има непоправими неща.
Да, ти можеш да се поправиш. Можеш да загладиш вината си. Дори да се извиниш. Да започнеш нов живот! И ще ти простят. Или ще кажат, че са ти простили – давай, нищо, нека да забравим всичко. Да не си спомняме! Защото сега животът е хубав и лошото е останало в миналото. Все едно че не го е имало. И сме започнали от чист лист.
Но това не е истина. Защото са били отминалите години пълни с болка и страдание. Синът отровил живота на майка си, отнел й няколко години, нанесъл й рани. Той отнел част от живота на друг човек. И е съвършено невъзможно да върне тези години. Да ги направи щастливи или поне нормални. Нищо не можеш да измениш…
И как плакал този мъж, както в детството, над старата книжка за веселия Том Сойер. Над банкнотите, отдавна излезли от оборот. Над листа от тетрадка с обикновената искрена майчина молитва, която може би го спасила. Защото не е имало повече средства за спасяване у слабата, уморена, изтерзана майка, която криела оскъдните пари за хляб, за наема на квартирата… Която тя също оставила на сина си. И тази квартира носела пари 15 години… А на полицата била скрита старата детска книжка, която те с майка си четели някога…
Ето защо трябва да помним: на другия човек не можем да върнем живота. Можем да се разкаем, да се извиним, да се променим. Всичко е възможно и е нужно. Но не можем да поправим миналото. Да върнем филма назад, не се получава. И трябва да помним за това винаги: ние отнемаме от близкия човек онова, което не можем да върнем. И това не са пари. Това е живот. И е най-добре да щадим близките си и да спрем навреме…
Анна Кирьянова
