Кирил Петков се превръща в една по-добре опакована версия на Бойко Борисов. Знам, силно твърдение, особено предвид факта, че единия уж се бори срещу модела, създаден от другия. Бори се срещу корупцията, задкулисието и прочее. Не оспорвам. Но Кирил Петков подозрително много започва да прилича на Бойко Борисов с отношението си към медиите и журналистическите въпроси – или не ги чува, или не им отговаря, или ги принизява до нива, които не съвпадат с неговия собствен дневен ред. Господин Петков, чели ли сте “Приказка за стълбата”? Питам само.
Четвъртък, 27 октомври. Докато депутатите са в пореден спор за това кой кои парламентарни комисии да оглави и всеки дърпа към собствената си софра, на трибунка в кулоарите излязоха представители на “Продължаваме Промяната”. Причината – напрежението около избора на председател на спортната комисия, за чийто пост се бори бившият спортен министър Радостин Василев.
Стана ясно, че някой от Президентството звъннал на ДПС и казал, че служебната министърка на спорта Весела Лечева не искала Василев да става председател на ресорната комисия в НС и от партията на Мустафа Карадайъ “били поели ангажимент”. Това може и да е вярно. Но никой не представи нито доказателства, нито пък говори с конкретика. Иначе казано – нито се разбра кой от ДПС е дръпнал Василев, за да го съветва, нито кой и на кого се е обадил от “Дондуков 2”. Журналистическите въпроси по темата се увенчаха с неуспех.
И тук стана интересно.
“Вярно ли е това, което твърди господин Слави Трифонов, че сте му изпратили SMS с текст „Аз арестувах Бойко Борисов“? Ако е вярно, като какъв точно го арестувахте? Другият въпрос е около миналото, за което често говорите, и хората от миналото. Има една архивна статия на в. „Капитал“, в която се отразява третия рожден ден на „Мултигруп“, на който присъства и Бойко Рашков. Той човек от миналото ли е? Бившите агенти на ДС, подкрепили президента Радев, хора от миналото ли са?”, пита журналист Кирил Петков от “Продължаваме Промяната”.
„Този тип въпроси са дефиницията на това да разсеете новината от това, което току що казахме. Тук става дума за нещо много важно, което се случва днес – изборът на комисиите в този парламент се взима не само в тази сграда…“, скара се Петков и се дръпна от микрофона.
Лидерът на ПП не отговори, защото не искаше. Защото явно не бе това идеята на трибунката на партията и по този начин се отклонявало вниманието. Добре, кога ще е удобно за Вас, господин Петков, да питаме, каквото решим и вие, като бивш премиер, лидер на втората по големина партия в Народното събрание, да отговорите? Утре? Другата седмица? Или никога?
Това ми прилича много на поведението на онзи, когото вие така презирате – Бойко Борисов. И той се караше на журналистите, че не го питат за свършеното от ГЕРБ или поводите за свиканата в партийната централа пресконференция, а го занимават с разни несъществени въпроси.
Съжалявам, че трябва да пукна розовия балон, в който се намирате, господин Петков. Но ще трябва да ни отговаряте, колкото и досада да намирате в това. Защото сте там, за да вършите работа и тя да е ползу роду, както се казва. Тоест – ако вие като министър сте пратили в действителност съобщение на друг политически лидер, в който еднолично си присвоявате цяла институция, това е проблем. Ако също така ваш депутат има общо с мутренското минало, а настоявахте той да оглави КПКОНПИ, това също може би е проблем. И това не разсейва вашата новина, просто създава нови, уви нарушаващи вашето спокойствие. Всичко това може и да са просто твърдения, но трябва да го кажете. Останалото е бягане от отговорност, политическо лицемерие и чиста проба наглост.
Един въпрос, господин Петков. Чели ли сте “Приказка за стълбата” на Христо Смирненски? Питам само. Защото това ми е работата.
Джесика Вълчева
frognews.bg
