Ще се разпадне ли ЕС ? Предизвикателствата, пред които сме изправени, правят положителния отговор все по-вероятен. Икономическите, социалните, политическите, мигрантските кризи засилват противоречията между отделните държави. Вярно, 27-те искат, опитват се да спасят общата конструкция. Ние специално най-малко имаме интерес Евросъюзът да се разпадне. Та на кого ще се надяваме да ни защити от турската стратегическа дълбочина, ако тя тръгне да ни поглъща. Това няма да е НАТО, естествено, нито Русия, за чиито възможен неутралитет при подобна хипотеза положихме значителни усилия. Остава да разчитаме на ЕС или на някои страни-членки. Ето, Франция обеща помощ на Гърция, ако бъде разтревожена от турските намерения. Затова е особено важно да разберем какви са обективните реалности – исторически, икономически, политически, които подриват основите на ЕС и могат да доведат до неговия разпад и съответно да преценим как да реагираме.
Историята сочи, че всички опити за поставянето на отделни европейски народи и държави под един скиптър са завършвали печално. Такъв е краят на великия Рим, на Византия, на Наполеоновата империя, на хилядолетния Райх, на Съветския съюз и на ленинския модел за обединение на пролетариите от всички страни. Европа не може да стане Съединени европейски щати. Това не са девствените прерии, колонизирани с огнена вода. Европа са държави, народи, икономики, култури, формирани с хилядолетия. Няма как да преодолеят различията си и да образуват съюз като държава. Може да намерят общи политически или икономически интереси, но те са временни и за сметка на някой друг. Може да има съвпадение на стратегическите интереси, но докато има общ враг. И какво е общото сега, освен врага ? Културната политика една ли е ? Или селскостопанската ? А фискалната ? Социалното законодателство хармонизирано ли е ? Най-важното – заплатите и пенсиите сравними ли са ? Глупости ! Стандартът на живот съизмерим ли е ? Още по-големи глупости. Тогава какво е общото, коя е спойката ? Евроатлантическите ценности ?
Те са толкова стойностни, колкото беше пролетарският интернационализъм. А той изчезна в небитието. Върховенството на закона ? Виж България и го забрави. Може би демокрацията ? У нас, също като в Германия има демокрация, но тя доближила ли ни е до жизненото равнище или до организацията на обществото на германците. Правото да пътуваш свободно?
Ами сърби, молдовци, украинци, албанци, норвежци пътуват също без визи, а не са в ЕС. Необходимо е да знаем, че когато различията са повече от свързващите елементи, единството е в опасност.
Но най-голямата опасност за ЕС сега е връхлитащата икономическа криза. Няма вече евтин руски газ, петрол, метали, торове. Страшно поскъпна електричеството. Евтинията свърши. Газ може да има, ток-също, но вече много, много по-скъпи. А САЩ, Русия, Китай, Индия, Турция, Пакистан, Бразилия, Южна Африка ще произвеждат като Европа, може би с не толкова високо качество, но с много по-ниска себестойност поради по-евтините енергия и суровини. И ще го продават. Европейската стока ще става все по-неконкурентноспособна и ще намира все по-трудно пазар. Технологичните предимства няма да могат да компенсират по-високата себестойност.
Егоизмът ще победи съюзническата солидарност и раздорите ще се засилят. По-хитрите вече усетиха посоката на вятъра и започнаха да бягат от Европа. Химическият гигант БАСФ се изнася от Германия и мести заводи в Америка и в Китай – там, където енергията и суровините са много по-евтини. Куфарите си стягат още много други.
Да видим ние къде сме, та да знаем какво да правим. Може ли някой да каже какво спечелихме, като затворихме 4-те блока на Козлодуй, спряхме Белене и блокирахме Южен поток. Като унищожихме огневата мощ на армията и си разбихме разузнаването. Като съсипахме селстоп и селяните не могат да гледат животни в двора. Като приемаме отпадъците на Европа и ядем боклуците им. Като ни натискат да развратим и джендъросаме децата си. Да мразим освободителката си Русия. Или като позволихме чужденци да изкупуват земята ни. Спечелихме си подигравките, че сме най-големите глупаци на континента.
Да превърнеш най-старата цивилизация в Европа в най-бързо умиращата, силно индустриализираната държава в просяк, а нейния хилядолетен народ – в най-бързо изчезващия предполага феноменална липса на държавническо чувство и на отговорност към съдбата на своя народ сред управляващите. Така че ударите, които смятаме, че ни е нанесъл ЕС, в голяма част са следствие на некадърността на управниците през последните 30-ина години и на неспособността им да разяснят и защитят интересите ни пред Брюксел. Затова в тези смутни времена нямаме друг изход освен да се държим за Евросъюза, дори да е разклатен. Но трябва и да знаем какво да правим, ако почне да се разпада. Не бива да изпаднем в положението, в което бяхме, когато се срутиха СИВ и Варшавския договор. Тогава се оказахме голи сред вълци. Здравата ни изпохапаха, живо месо късаха, оцеляхме, но пак не разбрахме, че в този разбъркан свят съюзите са временни и правилата им – нетрайни. Истинска сигурност може да даде само твоята държава. Достатъчно е да я обичаш, да я пазиш и винаги да даваш предимство на нейните интереси пред тези на останалите.
( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 14 ноември 2022 г. по Евроком )
