Какъв е смисълът на величавото минало, ако бъдещето е убито?

Какъв е смисълът на величавото минало, ако бъдещето е убито?

Какъв е смисълът да се гордеем какво са направили предците ни, ако нямаме силите дори да запазим направеното, ако не и да го доизграждаме?

Какъв е смисълът да се гордеем с Левски и Ботев, когато сме мишки?

Какъв е смисълът да се гордеем с българския език и българското, като дори в социалните мрежи си изписваме имената с чужда азбука?

Какъв е смисълът да се гордеем с величавите победи в миналото, като днес всички ни се подиграват на малодушието?

Днес, тук и сега е важно какво правим за България. Един ден ще си отидем от този свят. Какво ще сме оставили на децата си?

Родина, в която няма българи, а чужди народи с чужда вяра? Отровена земя? Пустиня?

Територия, която вече не е на българите? Или ще сме ги оставили без Родина, заради нашето малодушие и глупост?

Когато си отидем от този свят, как бихме погледнали в очите Левски и Ботев, ако ни попитат: „Какво направихте за България? Ние си дадохме живота, вие какво направихте?“.

Когато отидем при предците си, какво ще кажем на хората, клани, бесени, застреляни, проляли кръвта си, за да я има България?

Ще се оправдаваме, че ни е било страх да не си загубим работата? Ще се оправдаваме, че ни е било страх? Че ни е мързяло? Че не ни е било важно да запазим земята, напоена с българска кръв?