Румяна Ченалова
Думи на 10 годишно момиче с аутизъм
Вятър – въздух, който не обича покоя.
Маска – лице с едно изражение.
Музей – консервите на времето.
Музика – хармонично съчетание на звуци и емоции.
Мисъл – най-мощната сила в света след любовта.
Нощ – черен чадър със звезди.
Романтика – настроение, когато във всичко обикновено виждаш чудо.
Приказка – това е живот, измислен от душата, когато не й харесва реалният живот.
Смях – докторът за печална душа.
Куче – лаещо въплъщение на верността и покорността.
Спирала – застинала в танца си права.
Страх – спирачката на пътя към действието.
Тревога – щипещ гъдел в сърцето в очакване на нещо неприятно или непонятно.
Ураган – полудял вятър.
Срам – огънят, изгарящ греха в душата на човека
Днес тя е на 25 г. Няма е. Пише, че ако не съчинява стихове, главата й ще се пръсне. Дълбочината, която ще откриете в афоризмите на Соня Шаталова, е необичайна.
Обяснението на понятията, тя е давала между осмата и десетата си година. Тогава вече е с диагноза аутизъм и умствена изостаналост.
Не може да говори, общуването с нея става само в писмен вид – и тогава, и сега.
Тя е природно интелигентна и има вродена грамотност. Притежава фотографска памет, не чете, а сканира страниците.
Когато я питат: „Откъде го знаеш това?“, отговаря: „Винаги съм го знаела“…
Румяна Ченалова
