Докато светът гледа клипове с нещастни деца, които ядат кучешка храна, къщи, които се рушат върху обитателите си, и лекари, които се опитват да излекуват кървящи пациенти с нищо повече от мръсна кърпа и молитва, всички се чудят. Работи ли всъщност стратегията на Хамас?
Джон Спенсър, експерт по градска и подземна война, обобщава:
„Стратегията на Хамас се основава на тунели и време. Тази война, повече от всяка друга, се води под земята, а не на повърхността. Базира се на времето, а не на терена, или врага. Хамас е в тунелите. Водачите и оръжията му са в тунелите. Израелски заложници са в тунелите. А стратегията на Хамас се основава на убеждението, че най-важният ресурс от време на Израел ще бъде изчерпан в тунелите.”
На теория времето ще изтече, тъй като международното осъждане расте и Израел би трябвало да бъде принуден да постигне някакво споразумение с палестинците. Да, това е дяволски зрелищна стратегия, която Хамас измисли и която само малка група трезви? хора може да наложи на милиони свои сънародници. Нищо чудно, че не са притеснили иранците с плана си.
Какво казва един боец от Хамас на палестински баща, който не е ял храна от три дни, защото децата му са гладни?
„Стегни се, ние живеем с мечтата! Да, загубихте апартамента си и всичко в него, но следващият ви апартамент ще бъде в Източен Йерусалим, само на една пресечка от френското посолство в Палестина. Хм, съжалявам брат, но не мога да ти дам храна, или вода. Имаме нужда от това за бойците. Всичко това ще продължи известно време. Знаете ли, бихме прекъснали риданията на тези семейства на заложници, блокиращи помощта, но имаме нужда от тях: те са почти единствените израелци, които оказват натиск върху правителството за спиране и размяна на затворници. Ако се замислите, трябваше да направим няколко входа на тунела, където са паркирани камионите с помощи. Тогава бихме могли да преместим кашоните с продущти направо от камионите. Проклятие. Някой трябваше да се замисли за това.“
Дали палестинците са по-близо до порулярното решение за две държави, или каквото и да е друго решение, отколкото бяха на 7 октомври миналата година? Просто е трудно да се говори с Израел за заложници и поток от хуманитарна помощ, както се оплакват ревностните дарители от Катар.
Безрезултатно държавният секретар Антъни Блинкен лазговаряше лично и, чатеше и чатеше с различни близкоизточни лидери; Нетаняху отхвърли всичките му предложения за хуманитарна помощ. Блинкен в крайна сметка е като рефер на едно от онези фалшиви кеч шоута, напомнящ на кечистите, че хващането на другия за косата и удрянето на главата му в пода не е позволено; Това е само предупреждение, но не е сериозно. И подобно на рефера, напомнящ за правилата, вероятно ще се окаже хвърлен през въжетата извън ринга от израелците. След месеци на извиване на ръце Блинкен сега радостно твърди, че израелците имат „изключителна“ възможност да нормализират отношенията с другите арабски страни, ако просто оставят палестинците да създадат своя собствена държава.
Съвършено различна „изключителна възможност” виждат израелците, които изобщо не желаят да се направи очевидния паралел между това, което правят те на палестинците и това, което германците са направили на техните прадядовци. Carpe diem (грабни момента) за Нетаняху и неговия кабинет означава прогонване на палестинците веднъж завинаги. IDF прави това вече пет месеца и без съмнение ще бъде направено след още пет, поне в Газа, с добре положени основи за експулсиране от Западния бряг („прехвърляне“, “преместване“ , „евакуация“ – с такъв букет от безплодни термини за западни журналисти и политици).
И така, проработи ли стратегията на Хамас? Те хвърлиха народа си в най-крайна бедност, превръщайки го в заложник на тяхната стратегия, както и стоте заложници-израелци, укрити в тунелите, въпреки че последните могат да разчитат поне на едно, или две хранения на ден и от време на време на чаша вода, дори медицинска помощ, тъй като иначе Хамас няма да може да върне изтощените заложници. Ще се оправдаят ли за палестинците страданията им?
Не. Те няма да получат собствена държава, защото противниците им са фанатици от най-лошия вид – от тези, надъхани от религията! В крайна сметка палестинците ще живеят в Египет, Йордания и Ливан, или ще се прехвърлят в Европа, където ще метат улиците под зоркия поглед на имиграционните власти и агентите на Мосад.
Израел няма да им даде и квадратен метър земя. Да напуснат Западния бряг? Да оставят Газа да се възстанови, за да загние отново? Това е невъзможно и Байдън няма да има смелостта да го наложи на израелците (особено в година на избори), въпреки че за негова чест, нито другите двама кандидати, Тръмп и Кенеди, ако някой от тях спечели изборите през ноември ще го направи . Всички те знаят, коя страна на хляба е намазана с масло и от кого!
Освен това, дори Байдън да предприеме атака и да заплаши да отреже израелците, а след това наистина да ги отреже, те няма да спрат. Много се говори за това, как янките могат да ги спрат утре – без бомби, резервни части и т.н., но тези хора пропускат нещо. Израелците – техните граждани, според всяка анкета, силно подкрепят настоящия проект и техните поддръжници по света виждат светлина в края на тунела. След шест десетилетия толериране на тези агресини и гневни араби зад стената, те най-накрая ще ги изхвърлят от Газа, от реката до морето. Ще извадят необходимите им бомби и резервни части от мозъка си, ако потрябва.
Бойците на Хамас, изскачащи от тунели, за да ударят някой танк, или отряд на ЦАХАЛ, вероятно вече са забелязали, че наоколо вече почти няма хора. Някогашните оживени улици са станали почти безлюдни. Болничните коридори са осеяни с прах от мазилка. Вонята на разлагащи се тела се издига от всяка купчина отломки. Плъховете се навсйкъде. Могат ли бунтовниците наистина да вярват, че всичко това ще бъде съживено и възкресено в палестински център на търговия, образование, култура и някакъв тип суверенен политически ред?
Войниците на Хамас един ден ще излязат от тунелите си и ще видят, че вече не се бият за никого. Всички са изчезнали или, в най-добрия случай, пркършени парцаливи остатъци се шляят сред развалините. Тяхната прословута тунелна стратегия и въстание, подсилено с парапланери, станаха катализатор за евентуалната победа на Израел. Отвращението на света от Израел може да се прояви в декларациите на ООН и в спектакъла на скъсване на отношенията с Боливия, но това няма да промени плановете им.
Защото Израел не е кой де е. Той притежава тесни връзки с обществеността на света от десетилетия, притежавайки основните медии, холивудски филми и множество документални филми за Холокоста. Общественото мнение на Запад днес може да е против Израел, но Евровизия, годишният паневропейски (плюс Израел) песенен конкурс, току-що обяви, че Израел отново ще бъде допуснат да се състезава в конкурса тази година. През 2022 г. на Русия беше забранено още на следващия ден след нахлуването в Украйна. (Главният изпълнителен директор Ноел Къран каза, че „Евровизия не е мястото да се правят сравнения между видовете войни“) – отбеляза сухо The Guardian.
Изнасилването на Газа е просто поредното мрачно повторение на човешкия фанатизъм. Моге би, това е истинската грешка на Хамас. Те подцениха колко брутален може да бъде Израел и как останалият свят в крайна сметка ще свие рамене и ще погледне настрани
Светослав Атаджанов
