Имах един колега навремето – веднага след 10 ноември 89, който беше запален фен на БКП.
И който постоянно отговаряше еднотипно и категорично, убеден в правотата си, на моите критики и хули към определени порочни страни на комунизма и към определени комунистически функционери – (а моя милост беше активен седесар в началото, баща ми е официално обявен за „Враг на народа“ от „Социалистическия“ режим и прекарал времето от 1948 до 1957г. по комунистическите концлагери):
Тия – казваше той – не бяха КОМУНИСТИ, тия бяха ПАРТИЙЦИ!
Тетин ми също беше лежал като Комунист по затворите преди 9 септември 44, но после редовно ругаеше и не можеше да спести злостните си критики по отношение на „Развития“ и т.н. СОЦИАЛИЗЪМ!
Не твърдя, че убедените Комунисти и Обществени Идеалисти са кой знае колко по-добри от „Партийците“.
Защото смятам, че всеки идеологически фанатик – със своята беззаветна вяра и убеденост в силовото налагането на съответния на идеологическите му фантазми строй – е особено опасен, доказано от историята: то не бяха брутално налагани, като единствено верни Болшевизми, Нацизми и дори сега Евроатлантизми, като „краят на историята“, вовеки и навсегда!
„Бой се от човека на едната книга!“
Обаче, все пак е мъничко по-добре в морално отношение да имаш насреща си един убеден в правотата на своите идеи фанатик, който не краде, не слухти откъде духа вятърът, и не мишкува – отколкото един плазмодий и ветропоказател, люшкащ се от клетва в клетва спрямо постоянно променящите се властници и режими!
Така че: имаше навремето КОМУНИСТИ – имаше и ПАРТИЙЦИ!
Партийците, членове на БКП, превъзходно уредили живота си и повярвали, че Соцът е вечен и безпределен, славеха Партията и обругаваха такива като моя милост свободомислещи!
Обаче внезапно Соцът помръкна и се спомина скоропостижно, съвсем не неочаквано, а напълно закономерно – и си такова положението майката!
И последва светкавично пребоядисване – и от верни и предани членове и фенове на БКП изведнъж се събудихме вапцани като правоверни Американофили и Евроатлантици!
Примери бол – бият на очи, и на уши особено!
И сега същите тия комунета и корумпета от соца , барабар с техните скорострелно мимикрирали наследници, ни обругават брутално и категорично като противници на „правата вяра“ в американците!
Щото, ей богу – такива като моя милост не се предадохме и си останахме свободомислещи –
и можем да теглим по една майна както на Комунизма, така и на Нацизма и на актуалния Евроатлантизъм!
Ние, които не споделяме горещия Евроатлантически ентусиазъм на успешно пребоядисаните Партийци – сме били тъпи, били сме платени, и не знам си още какви!
Кариеристът вика: „Дръжте Кариериста!“
„Цял ден такива ми са гостите: все службогонци. Ти си може би първият, който ми идеш на гости не с тая цел.“
(„Службогонци“ – Иван Вазов)
Кюрановци, Дайновци, Левчевци, Плевнелиевци, Бойко Борисовци и всякакви подобни твари – добре заплатени – продажници и дупедавци и натегачи на американците от бившата комунистическа аристокрация!
Драпащи дори да забранят комунистическата символика със закон –
по всяка вероятност за да прикрият следите и гузната си съвест!
Имаше навремето КОМУНИСТИ – имаше и ПАРТИЙЦИ!
Сега онези – Партийците в БКП – се наричат ЕВРОАТЛАНТИЦИ!
Същите – мамка им долна, Партийна – лизаческа и натегаческа!
НИКОЛАЙ РИЗОВ
