Наследихме рушвета от поробителите и освободителите
Кражбата от общото е функция на демокрацията. Колкото по-демократично е едно общество, толкова повече се краде
Хванаха Джейхан Ибрямов със 100 000 лева подкуп. Чакал още, за да закръгли рушвета на 400 000. Този Джейхан е етнически турчин, а ориенталците са пословични със своята продажност.
Революционерите по време на робството са спасявани от въжето не толкова от протестите на Великите сили, колкото от някой грош, стоплил ръката на турски чиновник.
Русия ни освободи и насади тяхната формула. Братушките направо си казвали как искат подкупа, в пари или като подарък. Така наследихме рушвета от две корумпирани империи.
В ония ранни години Григор Начович е забъркан в банкова далавера. Тодор Икономов се облизва като експерт по шосетата. Джобът на Димитър Греков натежава от чужда фабрика за спирт в Княжево. Константин Стоилов печели покрай акциите на Русчушко-Варненската железница.
Най-изобретателни са Стефан Стамболов и Димитър Петков. Двамата са лидери на Народнолибералната партия. През 1888-1893 г. Петков е кмет на столицата, а Стамболов е премиер. Побратимите си стискат десниците и правят състояние от спекула с недвижими имоти.
Съвременникът Добри Ганчев описва схемата:
“Когато се събаряше старата София, образуваха се според новия регулационен план нови парцелни места. Те се образуваха от тесните улички, които се затваряха, от маломерните места на съборените къщурки. Тез парцели не можеха да се дадат на предишните притежатели, които имаха много малки дворчета. Градският съвет ги даваше на “свои хора”, които уж имали по-преди места. То ставаше така: градският агентин Никола Филипов намери евреина, притежател на къщата, която подлежи на събаряне, и го съветда да я продаде еди-кому си, инак ще получи много малко от общината. Обещава му при туй и добро място в новите квартали. Мястото се продава на Стамболова или Петкова, а тез, като притежатели на стари къщи, получават нови парцели.”
“Ако фанем некой да крадне, веднага вън!” Това беше историческата закана на Тодор Живков.
Двамата ги застига насилствена смърт. Стамболов е съсечен през 1895 г., Петков е застрелян през 1907 г. След гибелта им народът нарича техните съпруги Златните вдовици.
Всяка уважаваща себе си партия има в редиците си милионери, но най-много са в Народната. Легенди се носят за баснословните богатства на народняците, чиито лидер е Иван Евстратиев Гешов. Той е наследник на милионите на Евлогий и Христо Георгиеви, които са нарочени за благотворителност.
През 1898 г. Гешов храбро бърка в наследството и вади 3 000 000 лева. Дава ги на заем на Българската народна банка за пет години с шест процента лихва. Скандалът се точи дълго, влиза в Народното събрание.
По онова време входът на парламента е платен. Всеки, който има нужда от зрелище, си купува билет. В камарата се ходи като на цирк!
“Отидох на едно вечерно заседание – разказва поетът Кирил Христов. – Бе отегчително: въпросът, който занимаваше народните избраници – милионите на Гешева – бе ясен не само за всеки юрист, но и за всеки незаинтересован неюрист. Стана министърът на правосъдието. Още в началото на речта си той каза буквално: “Мъчно може да се намери човек, който ако има възможност да присвои 10-15 милиона, би се отказал да ги присвои.” Не протестира никой, поне опозиционер.”
“Всички мълчаливо се съгласиха, че са непроявени крадци”, коментира поетът и добавя: “Почуствах един път повече как непоносимо е за един умен човек да живее в България.”
Тлъсти комисионни от оръжейна далавера лапат премиерът Рачо Петров и военният министър Михаил Савов. През 1903 г. Рачо загребва от държавната хазна и брои на Савов няколко милиона за патрони. Двамата се скриват зад псевдоними. Шарл е Рачо Петров, Жан е Михаил Савов, патроните са “лешници”. Със шифровани депеши мошениците се свързват с австрийската фирма “Вайс”. Тя произвежда консерви и подвижни фурни. Цехът за куршуми и гилзи е нов и слабопроизводителен. Няма какво да достави!
Шарл и Жан скланят да приемат бракувани муниции. Нищо, че манлихерите ще плюят само на стотина метра, махат с ръка двамата армейци. През 1906 г. вестник “Мир” се добира до част от секретните документи и ги вади наяве. Става ясно, че Шарл и Жан са прибрали 150 000 лв. Комисионна, за да няма официален търг с конкуренцията на “Вайс”.
Това е дебютът на Рачо Петров. Родом от Шумен, той прави бляскава кариера. Завършва Военната академия в Русия, стига чин генерал, бил е депутат, министър и министър-председател. Името му лъщи в най-големите гешефти на XX век.
Освен от оръжейни доставки Рачо краде от всяка каца, в която може да влезе десницата му. По време на Първата световна война той е част от канал, който изнася маково семе в Германия. С тази дейност става първият наркотрафикант в коридорите на властта.
Присвоеното генералът мъдро влага в недвижими имоти. Освен на територията на родината Цар Рачо, както го наричат, има владения в Турция, Гърция, Германия, Австрия, Швейцария, Италия и Франция. Два пъти е изправян пред Държавен съд. На втория през 1920 г. излиза на светло, че е ощетил държавната хазна с няколко милиарда лева.
Превратът на 9 юни 1923 г. сварва земеделския режим по бели гащи и оранжевите не могат да покрият кражбите. Първата работа на деветоюнците е да съставят “Комисия за преглеждане архивите на бившите министри”. Издухана е прахта от купища книжа, сред които и бумагите на Александър Стамболийски.
През 1921 г. той се сватосва със съпартиеца Григор Бояджиев. Неговата щерка и сина на Григор ще се вземат, стискат си ръцете татковците. Нужна е обаче зестра, която по стародавната българска традиция дава бащата на невестата. В тази връзка Стамболийски използва държавното съкровище, за да я направи царска.
“Ако фанем некой да крадне, веднага вън!” Това беше историческата закана на Тодор Живков. В тоталитарната държава корупцията не вирее. Мусолини например е разстрелвал всеки, който пипа. Дори писалка да е мушнал с лявата ръка в десния джоб!
Кражбата от общото е функция на демокрацията. Колкото по-демократично е едно общество, толкова повече се краде. Промяната през 1989 г. развърза ръцете на клептоманите в политиката. Ограбиха държавата и напомпаха банковите си сметки.
trud.bg