В българската история имаме хиляди примери за велики и храбри воини, чиито имена си спомняме с благодарност и възхищение. Те са воювали за България и много от тях дори са дали живота си, за да защитят родината.
Сред тях е записано и името на една българка, която може би е била единствената жена сред героите, защитили връх Шипка по време на Руско-турската война. Нещо повече – нейните подвизи на бойното поле далеч не приключват там.
Какво я е накарало да облече мъжки дрехи и стане доброволец? Какво е пожертвала, борейки се за родината? Нейната история разказваме днес.
За произхода на Йона Маркова се знае малко. Смята се, че е родена през 1855-1857 г. във видинското село Бойница. Рано остава без родители и е отгледана от семейство в село Кула. Съдбата на сирачета като Йона по това време не е лека и тя едва ли се е радвала на безгрижието да бъде дете.
От малка е изпратена да работи като слугиня при богат българин във Видин. Когато е само на 11 години, е омъжена насила за 25-годишен слабоумен ратай на име Въло.
В абсурдната роля на съпруга детето живее едва три месеца, след които избягва от мъжа си и се връща в родното си село. Отрано познала болките и нещастията на живота, Йона решава да се облича като мъж. Това вероятно бил нейният протест срещу разбирането, че трябва да се срамува, че е напуснала мъжа си.
Йона е решителна, трудолюбива и смела жена. Започва да пасе добитък и вечер заедно с другите овчари си разказват за славните подвизи на смелите хайдути и войводи от техния край.
Нейният буен характер и непримиримост ѝ печелят прозвището „лудата“ или „мъжката“ Йонка, а тя доказва, че понякога една жена може да бъде по-смела и силна духом от много мъже.
В началото Йона започва да се упражнява да стреля със старата пушка на баща си, а когато Априлското въстание събужда нови надежди за освобождение на България, тя изчезва от селото.
През 1877 г. вече е в Кишинев и се записва в опълченския легион под името Иван Марков. Дегизирана като мъж, храбрата жена се сражава на Шипка, а след това и при Шейново и Стара Загора.
За подвизите на бойното поле получава Георгиевски кръст за храброст, а австрийски журналист пише репортаж, че е единствената жена, участвала в бойните действия – останалите са в медицинските и помощните служби.
След Освобождението Йона се омъжва, но когато Сърбия обявява война на България, тя става доброволец заедно със съпруга си. Макар че отново е под мъжко име, скоро всички разбират, че сред тях има жена.
Нейните храброст и непоколебимост отново не остават незабелязани на бойното поле. Историците ще я нарекат „прочутата по своята войнственост жена“, а оцелелите от боевете при Три уши, Сливница и Пирот ще помнят нейните бойни викове и смелост. По-късно участва и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.
За бойните си заслуги Йона получава орден на храброст, сребърен и златен медал.
Лично княз Александър Батенберг я награждава с орден „За храброст“ ІV степен с думите: „Ти показа на какви подвизи е способна българката, вдъхновена от любов към Отечеството. Нека примерът ти бъде винаги жив!“
По време на Балканската война Йона за пореден път става войник, заедно със съпруга си, като тогава вече тя е редови член на българската войска, пише Една.бг.
Изглежда решението да бъде войник вместо майка и домакиня коства на Йона нейния брак. Мъжът ѝ се развежда с нея, вероятно защото не може да се примири с нейния избор и славата ѝ.
Така Йона заживява в София, като получава скромна пенсия за многобройните си подвизи на бойното поле. До края на живота си носи мъжки дрехи, като тя е сред първите жени в столицата, които ходят по улиците с панталони. Умира на 68 години в София, като е погребана с военни почести.
Детската градина в родното ѝ село носи нейното име, а на паметната плоча е изобразена с мъжката униформа, с която геройски се е сражавала.
източник : Анонс
