В историческата наука има аксиоми, в които учените не смеят да се усъмнят, защото те са обгърнати с ореола на сакралност още в древността. Тези аксиоми са непоклатими просто защото никой досега не се осмелил да разклати основите им, боейки се не само да не предизвика колосален скандал, но и да не бъде обвинен в светотатство.
Днес обаче, когато толкова догми на глинени нозе рухват, е редно да се запитаме дали тези, които са фалшифицирали историята в своя угода, не са посегнали и на митологията, разкриваща най-дълбокото минало на света и цивилизаторската роля на българския народ в зората на времената.
След като траките и българите произлизат от пеласгите – наследници на атлантите, предполага се, че в запазените атлантски названия, можем да разпознаем и знакови български имена.
В текстовете си наричам „древногръцката митология“ тракийска и българска. Днес ще дам още едно доказателство за правотата на това тълкуване.
Мнозина логично посочват титаните, синове на Уран, като атлантските властелини на света. Най-важният от тях е Кронос, господар на Златния век и баща на следващото поколение от божествени господари на човечеството. Дотолкова сме свикнали с гръцкото произношение и представата ( с нищо недоказана ) за гръцкия произход на това име, че ако високо го обявя за българско, ще се вдигне вой до небесата.
Но истината е, че названието Кронос е българско и това е познатото на всеки българин име КРУМ, носено от един от най-величавите наши владетели.
Ако премахнем гръцкия суфикс на Кронос, ще получим истинското звучене на името – Крон. На всички е известно, че от това име произлиза понятието „hron-os“ – време. Но какво означава българското име Крум? Кои са словата в българския език, с които веднага свързваме с него? Ето ги – „хромел“и „гръм“. А също „хром“ – куц, но с анализа на тази дума ще се занимая в заключението.
В италианската топонимия има доста имена на селища и местности, назовани Грумело ( Grumello ), а в регистрите на село Болгаре, в Ломбардия, е записано името на Грумецио – бащата на един от жителите, фигуриращи в запазените документи на селото ( „Кристофоро, син на Грумецио“ ). Това, според мен, са варианти на името Крум – Хром или Гръм – и те сочат, че то е било много популярно в Италия в Средните векове. Както неведнъж съм писала, огромен ареал в Северна Италия е населен с българи в Ранното Средновековие, а целият Апенински полуостров и островите – с пеласгийски и тракийски народи в дълбоката древност.
Любопитен факт е, че действащо лице у Шекспир, чийто герои никога не носят случайни имена, е наречено Грумио („Укротяване на опърничавата“).
Гърмът – гръмотевицата – е божествен прерогатив, с нея безсмъртните ни дават ясен знак за своя гняв. Но какво е хромелът? Ръчна мелница, древният начин на мелене на зърно.
А нима времето не е вселенска мелница, която смила всичко? Ако в думата „време“ заменим звука „в“ с „к“, ще получим „КРЕМЕ“ – КРЕМЪК, най-твърдата порода камък. Да си спомним, че Рея дава на Кронос-Крон да изяде камъни, вместо децата си – боговете.
С понятията „време“ и „камък“ – материалът, който най-мъчно се поддава на разрушителната сила на времето, са свързани и други митологични и езикови линии, с които съм се занимавала по-рано.
Всъщност едно от значенията на „хромел“ е воденичен камък. Но забележете звуковото сходство между думите „хромел“ и „храм“. На латински „храм“ е templum и от това слово произлизат съответните понятия в множество днешни европейски езици – temple (фр.), tempio (ит.), temple (англ.). Ако заменим звукосъчетанието „мп“ (mp) с „б“ ( b ), се получава „ТЕБ“ ( Tebus ), Тебаида, Тива – жреческите центрове в древността. На каквито и отделни богове да са посветени храмовете в тях, главното божество остава ВРЕМЕТО – TEMPUS.
Получава се цяло смислово гнездо от свързани понятия – време, мелница, кремък ( камък ), храм. Но „хромел“ и „храм“ са свързани и с „храна“ и оттам идва епитетът „хранител“ ( превърнало се в „пазител“) на боговете. Думата „жрец“ също е свързана с „храна“ – от „жрать“ (рус.) – разкъсвам ( ръфам, ям ), действието на жреца при жертвоприношенията ( „жрать“ – „жертва“). Един от вариантите на името Крум е Кормесий – от „кормить“ – храня. Времето се „храни“ с нашите тела, както и камъните, както и с всичко материално. Хран и Хрон-Крон са почти съвършени омоними.
Хромелът – воденичният камък – е кръгъл. Но кръгла площадка, заобиколена с монолити, представлява и КРОМЛЕХЪТ, чието предназначение досега е неизвестно. Окръжността, кръгът и сферата са формите, които остават най- неуязвими за времето. Те показват неговата цикличност – епоха, ера, еон. Кромлехът е паметник, свързан с времето и самото му име го показва – кремлех – времлех.
Интересен елемент е сходството на Крум и Крон с българското име Крън ( останало в топономията – с.Крън ). Вероятно то е звучало и като Кърн – от „кърня“ – режа клоните, излишното – което е една от безмилостните прояви на Времето. „Закърнял“ – означава и „изостанал“, „спрял развитието си.“
Когато в едно име са събрани толкова много идеи и значения, то е извънредно старо. Името КРУМ – КРОМ – КОРМЕСИЙ, според мен, е дошло до нас от бездната на дълбоката атлантска древност. Крум е равнозначно на Крон – Кронос, както впрочем са равнозначни Скит и Скил. Само нашата слепота, нерешителност и инерцията на стадното мислене, ни пречат да проумеем тяхната идентичност.
Колкото до „хром“- куц, думата има по-широко значение – „инвалид“, а също „недъг“, „порок“. Тя произлиза от сaнскритското понятие „sramas“ и съответства на руската дума „шрам“ – белег. И на общославянската „срам“. „Хром – шрамас“ , което може би е звучало като „храмас“, навярно има нещо общо с „храм“ – сакатите просяци, измолващи милостиня пред храма – но то е вторично понятие и с нищо не може да затъмни блясъка на царственото име Крум – Крон.
Милена Върбанова
