Българското общество от години е приело – не доброволно, но почти безропотно, – за даденост корупцията и това, че държавата се управлява от задкулисието. Много българи не разсъждават как да се борят и преодолеят тези проблеми, а мечтаят да станат част от облагодетелстваните с лесни пари и власт.
Това, разбира се не е плюс за общество, част от което разчита на чудо, за да си осигури добър живот. Затова и надеждите, че ще се появи някой, който ще оправи държавата, ще оправи и тях, не спират да се възпроизвеждат. Без успех, но както се казва: „не губете кураж до следващия тираж“.
Това състояние на държавата и анестизираната гражданска енергия са любимото състояние на т.нар. задкулисие и кукловодите в него. То инвестира в поддържането на това състояние. Задкулисието обаче с времето свикна с мисълта, че всичко, което присвояват е даденост, полага им се и няма да отговарят пред закона за сътворените грабежи за милиарди. Това ги направи разсеяни и уязвими. Което доведе до грешни ходове. Някои от тях непредизвикани, ако ползваме терминологията на тениса.
Последният епизод с много послания между редовете съдържаше бе интервюто на бизнесмена Велико Желев по бТВ и още едно „на терен“, както се казва. В него видяхме крещящ бароков фон и жълти работни жилетки върху асфалт. Безумен кризисен ПР, който ни натрапи мъжки вариант на Пепеляшка, в който обществените поръчки играят ролята на тиквата, която се превръща в каляска. В българския вариант това става буквално…
Фактът, че досега фирмите на Желев са сред най-често печелещите обществени поръчки в областта на строителството обаче говори за съвсем друго. Стив Джобс бе казал: Всеки слух се превръща в истина в момента, когато бъде официално опроверган. Внимавате ли за посоката?…
Освен това Велико Желев обясни, че имал милиони, лични пари, и можел да изнася от тях колкото си иска в чужбина, защото си бил платил данъците. Освен това повтори няколко пъти, че различни институции и държавни органи са извършвали проверки на него, съпругата му, на негови приятели и партньори. Би било чудесно, но ако въпросните институции не функционираха като „чадър“ над определени лица и фирми и като бухалка за неудобните.
Организираната среща с медии на магистрален обект няма да коментирам, защото е на ниво 60-те години, когато по подобен начин се отчитаха предсрочно изпълнени петилетки…
***
Назначаването на Велислава Кръстева, верен и важен кадър на ДПС, в Народния театър – като зам.-директор или пиар, все едно – бе изключително неумен ход. Преяждането с власт и влияние винаги водят до обратен ефект от този, който е заложен в първоначалния замисъл. Кръстева вече е била зам.-министър на културата и това не е направило впечатление, защото там е действала в чиновническа среда и не е правила резки движения, които да осветят дейността й.
Качването на „сцената“ на Народния обаче е друга бира. Тя от своя страна не се въздържа и реши да покаже на всички кой поръчва музиката и се изтъпани до Ахмед Доган, когато той отиде да гласува на предишните избори. Самият Доган нямаше нужда от тази демонстрация, защото името му влезе в излишен скандал.
Още с назначаването й би трябвало да е анализирано присъствието в театъра на Александър Морфов, Захари Карабашлиев и Явор Гърдев. Този тип хора не могат да бъдат опитомени или дресирани с политическо високомерие и господарско поведение. Моделът може да минава на много места, но в театралните и въобще в средите на културата и изкуството все още има прилично число хора, които творци с характери. Има, разбира се и без характери, но те не са никакви творци…
Сблъсъкът е бил предизвестен. Губещата страна – Кръстева, – е била ясна по презумпция. Но не само това. Кръговете, които олицетворява бившата депутатка от ДПС, инкасираха имиджов удар, защото обществото възприема атаката срещу утвърдени с таланта и качествата си творци като агресия срещу доказани таланти. Винаги е така, когато властимащи се налагат над артиста. Очаквано Морфов получи подкрепа, а позицията му по отношение на статуквото, управлявало през последните 15 години, доби гласност и популярност. Хората, особено младите, обикновено застават на страната на творци от такава класа. Върна се духът на протестите от 2020 г. макар и не в такъв мащаб.
Изводът е, че кукловодите и задкулисието или са проспали неадекватното решение Кръстева да се окаже в Народния или са изгубили представа за реалностите.
***
Друг пример за лоши реакции и решения с нежелани за задкулисието последици бяха публичните опити на Владислав Горанов да доказва колко е невинен и колко много са подведени американските институции, които го вкараха във втория списък със санкции по закона „Магнитски“. Да си бил толкова време във властта, да си седял до дясното коляно на Борисов години наред, да си се вмъкнал в т.нар. елит, да боравиш с огромен обем от информация и да твърдиш, че някой е заблудил Щатите за това, какви си ги вършил, е пълна идиотщина. Борисов се усети с известно закъснение и побърза да се разграничи от своя финансов гуру. Оттук насетне всички опити на ГЕРБ да омаловажи случилото се, звучат неубедително и увеличават щетите.
Прибавете натрапващото се присъствие в медиите на Делян Добрев, Теменужка Петкова, Тома Биков и др. и ще получите неистов опит ГЕРБ и чудовищният му модел на управление да се върне и да търси реванш за пропуснатите ползи – разбирай кражби. Плочата „ние сме невинни, други са лошите“ се изтърка до степен, че всяко нейно пускане дразни все повече и повече хората – поне тези, които не са пряко зависими и свързани с върхушката на ГЕРБ и борисовия приятелски кръг.
Всички споменати лошо отиграни „топки“ са знак, че кукловодите са изхабени, губят рефлекси, губят разум. Изпята песен са, както се казва.
***
Пълненето на чекмеджета с пачки и злато със съмнителен произход, превръщането на тикви в майбаси и скъпарски имения с крадени пари вече не може да мине за „стабилност“ и „демокрация“. Мафиотско-олигархичен-прокуророченгеджийски модел е. Борисов модел.
Борисов така и не излезе публично да обясни какви бяха тези милиони и кюлчета в чекмеджето му в спалнята. Но пък обеща да не бъде повече премиер. Милият, това отдавна не зависи от него.
Разсъмва се и каляската се превръща отново в тиква.
Витали Роник
https://frognews.bg/
