Ако купувачите на гласове бяха естрадни певци, вероятно биха обявили, че няма да участват в тези избори поради „мижав интерес“. Точно както постъпи Панайот Панайотов с Кичка Бодурова. Такъв извод може да се направи от думите на служебния вътрешен министър Иван Демерджиев в последната седмица преди вота на 2 октомври.
По данни на Демерджиев пред „Капитал“ до 28 септември досъдебните производства за купуване на гласове са само 30, а задържаните – едва 17. За сравнение – на изборите миналата година, когато служебен вътрешен министър беше Бойко Рашков (сега кандидат-депутат от „Продължаваме промяната“), досъдебните производства преди вота през ноември са били 150, а през юли – 100.
Възможните сценарии
За драстичната разлика има няколко възможни обяснения. Първото е, че МВР просто не си върши работата ефективно. В някаква степен то може да се окаже и състоятелно с оглед действията на служебното правителство на Гълъб Донев с назначения в услуга на ДПС и ГЕРБ. Вторият възможен сценарий, който обаче би звучал като повествование на фантастичен филм, е, че каналите за купуване на гласове са пресечени след свършената работа миналата година, когато екипът на Бойко Рашков сериозно засегна интересите на мрежите за търговия с вот.
Има и трети вариант – партиите да разглеждат изборите на 2-ри като първото нужно стъпало към следващи избори, които да им се струват истински важни. В такъв случай просто няма защо да се харчат веднага. „Това, което ни прави впечатление, е, че сигналите, които се получават, са много по-малко в сравнение с предишните избори“, казва министър Демерджиев. И добавя, че в качеството си на част от изпълнителната власт в предишните служебни правителства на Румен Радев той самият е подавал сигнали за купуване на гласове до МВР. „Сега просто няма толкова“, добавя той.
Наблюденията му се споделят и от мрежата наблюдатели от различни неправителствени организации, които следят за честността на вота. Според Марио Русинов от „Антикорупционния фонд“ тази година и при тях не постъпват толкова сигнали, колкото през 2021 г. „Като пример мога да дам Пазарджик – миналата година настойчиво получавахме сигнали за този град, а сега не“, казва той пред „Капитал“. И отбелязва, че вижда тенденция за спад в купуването на гласове в рисковите секции. „От активност 100% в изследваните за рискови секции на последните избори миналата година там активността спадна до около 12%“, коментира Русинов.
Повече контролиран, по-малко купен вот
Според друга неправителствена организация, която разполага с широка мрежа наблюдатели, предварителните данни сочат, че ще се активизира по-скоро контролиран, отколкото купен вот.
„ГЕРБ има силно присъствие в администрацията – на местно ниво, тъй като партията печели избори и управлява по места в последните повече от 10 години. На местно ниво позициите им към момента не са разклатени и застрашени. Кметовете управляват всички програми за заетост и социални услуги, които са сред основните източници на препитание на много хора в малките населени места – а това е в основата на контролирания вот“, казва наблюдател на последните шест парламентарни избора пред „Капитал“.
Ако тенденцията се запази, а и избирателната активност е ниска, както се предполага, партиите, които имат кметове, т.е. държат административния апарат по места, ще „изкарат гласовете си“ по линия на заетите в публичния сектор.
В сходна посока са и разсъжденията на служебния вътрешен министър. Иван Демерджиев обясни, че все пак натиск и купуване има. А по данни на министерството на места цената на глас към момента достига 100 лева.
И все пак – ГЕРБ и ДПС
Демерджиев потвърди данни, оповестени през седмицата от професионалното ръководство на МВР, че са засечени случаи, в които фирми, близки до общински администрации, получават поръчки за определени строителни дейности, генерират печалба и част от нея се отделя за купуване на гласове.
На въпрос на „Капитал“ дали това означава, че всъщност зад тези практики стоят ГЕРБ и ДПС, защото най-много общини в страната се контролират именно от тези две партии, вътрешният министър отговори утвърдително. „Знаете, че е много чувствителна прокуратурата в това отношение, така че конкретика по досъдебни производства не очаквайте от мен, но да – действително повечето общини се управляват от кметове на ГЕРБ и ДПС, в които има подобни практики“, каза той.
Министърът коментира, че „различни практики, свързани с купуване на гласове, наблюдаваме и при други политически сили“.
Демерджиев увери, че МВР наблюдава всички „практики“ за купуване и контролиране на гласове. В това число и гласуването с подвижни избиратели урни, което миналата година беше широко разпространено в районите на ДПС.
Без предупреждения и акции „за всичко“
Настоящото ръководство на МВР обаче явно се въздържа от далата резултат практика на миналите избори на хора от контингента да се пишат предупредителни протоколи. През 2021 г. преди двата предсрочни избора – лятото и есента, десетки активисти на ДПС и ГЕРБ осъмнаха с предупредителни протоколи. Ръководството на ГЕРБ дори обяви това за репресия.
Източници на „Капитал“ твърдят, че под ръководството на Демерджиев министерството изцяло е зачеркнало този инструмент. Служебният вътрешен министър отрече това, но каза, че изцяло е променил подхода към „предупрежденията“. „Трябва да се правят при ясни правила и при спазването им“, твърди той. С което индиректно потвърди, че предупредителните протоколи за купуване на гласове в тази кампания са в пъти по-малко.
Друг обезпокоителен момент е, че още със стъпването си в министерството Иван Демерджиев освободи от длъжностите им полицейски началници в Пазарджик и Хасково – региони, известни с рисковото си гласуване. Преди месец темата повдигна бившият вътрешен министър Рашков в интервю пред bTV. Служебният министър обаче отрича кадровите промени да са свързани с купуване на гласове и обяснява отстраняването на служителите на МВР с несправяне със задължени
Дали всичко, казано от него, е истина ще стане ясно на 2 октомври. От вътрешното министерство обясняват, че все пак по места се работи по „превенция“ срещу изборната търговия. В това число се провеждат специализирани полицейски операции в рискови региони, които завършват с досъдебни производства за различни престъпления – трафик на хора, наркотици и прочие. А в МВР смятат, че това ще попречи и на купения вот.
Аргументът, който дава Демерджиев, е следният: „Едни и същи лица, тези, които са се занимавали с наркотици, се занимаваха с незаконен трафик на мигранти, защото се оказа, че наказанията там са по-ниски, занимават се и с изборни престъпления.“
Дали наистина към изборите на 2 октомври има мижав интерес във всякакъв смисъл – и като избирателна активност, и като натиск върху избирателите, ще стане ясно съвсем скоро. Ако това е така, изводът е, че бумът на „купуване“ ще е следващата пролет, ако приемем, че тогава ще се проведат „истинските избори“.
Полина Паунова
capital.bg
