Светът пращи по шевовете, обаче 90 % от хората изобщо не усещат това..Дотолкова са повярвали в края на историята, че са като хипнотизирани. Те, разбира се, не знаят, че много велики умове не един път са писали и казвали, че историята няма край, че няма нищо вечно, че всичко тече и всичко се променя.
Още от древни времена мъдреците са знаели, че няма как една система за устройства на обществата, държавите и целия свят да е вечна. Преди нея винаги е имало нещо различно, а след нея задължително ще дойде друга – пак различна.
В наше време, “благодарение” на новите технологии за контрол и манипулация, елитът (олигархията, богаташите, нотабилите) успява така да “скулптурира” милиони мозъци, че те безрезервно да вярват как либералната демокрация, пазарната икономика, социалния дарвинизъм и материализма са нещо непреходно и безалтернативно.
Каквото и да се случва по света десетки милиони или не го виждат, или не го разбират или не могат да го видят и разберат. Те живеят тук и сега, само и единствено за себе си и за собствения си кеф и са дълбоко убедени, че така ще е винаги и впоследствие това усещане и това битие ще продължи при потомците им безброй поколения.
Особено в общества като българското, дълбоко и генетично увредено от робства, неуспехи, предателства и чужди влияния, усещането за край на историята е много силно.Маса народ е убедена, че капитализмът в без алтернатива, както и социалното неравенство и дарвинизма.
Горе долу същото беше през социализма. Милиони бяха убедени, че това ще продължи вечно и няма сила, която може да го промени. Подобно е било с предния капитализъм преди 09.09. а преди това с вярата, че властта на падишаха е вечна и т.н.
Най-лошото на тази своеобразна вяра е, че лишава мнозина от воля за борба, за търсене на нещо ново и по-добро. Отделно унищоженото образование и могъщата пропаганда помагат хората да са пасивни и да вярват във вечността на този строй.
Вариантът това да се промени е само един – паисиевщина – буквално и преносно. С масово въздействие не става – първо – няма такава нужна трибуна и второ – българинът трудно възприема каквото и да е ново, особено ако му е предложено от някой като него.
Затова начинът е само през близките, приятелите, семейството, тоест – пред хората, които ви имат доверие. На тях трябва да се обяснява, че всичко е временно, че светът се променя постоянно и те трябва да имат необходимите знания, за посрещнат готови тези промени.
Паисий и следовниците му навремето са правили същото – успели са да убедят много българи, че не са гяури и безименни полуроби на султана, а са от велик народ, който е бил силен някога и някога пак може да бъде силен, точно защото нищо не е вечно и всичко се променя и историята никога не свършва.
Иван Спирдонов
