Каролина Галактерос
Каролин Галактерос – 11 ноември 2023 г.
„Мисля, че Урсула фон дер Лайен е европейският Зеленски, т.е. тя също живее в своята илюзия. Това е методът на самохипнозата на Куе – идеята, че колкото повече говориш, ще накараш нещата да съществуват, ще премахнеш това, което пречи, и другите ще се изправят пред очевидното. Но очевидното е диаметрално противоположно.
чевидното е, че Русия е там, Русия ще остане там, че Русия се справя доста добре като цяло и реагира на този изключителен натиск, който ѝ оказаха, по изненадващо солиден начин. Така че вместо да разбере това, Европа продължава, защото от самото начало Европа е американското прокси, което задейства украинското прокси и го подхранва и му помага…
Ние казваме “подкрепяме Украйна, ще подкрепяме Украйна”, но не украинския народ подкрепяме. Подкрепяме една клика, eдна хунта, която е поставена на власт, за да свърши нещо определено, което не успя да направи, вероятно просто защото не можеше.
Така, че това уравнение е обречено на неуспех, в което затънахме и оставихме да затънат Украйна и украинците, надявайки се, че Русия ще падне, надявайки се, че руската икономика ще се срине, надявайки се, че Владимир Путин ще умре от 15-ия си рак, надявайки се на куп неща.
В Телеграм дори има съобщения, че той е умрял още преди три седмици…Това е някакъв делириум, защото унижението е голямо – едновременно за НАТО, за САЩ, за Европа, които са изправени пред стената на реалността“.
Това казва Каролин Галактерос, геополитик, президент на мозъчния тръст Geopragma, доктор по политология и полковник в Оперативния резерв на въоръжените сили на Франция.
Преподавател по военна етика и стратегия във Военното училище и във Висшето търговско училище (HEC) в Париж. Автор на книгите Guerre, Technologie et société (Война, технология и общество, 2014 г.) и Vers un nouveau Yalta. Recueil de chroniques géopolitiques 2014-2019 (Към нова Ялта. Сборник с геополитически хроники, 2019).
– Предаването “Политическа събота”. Тази седмица ще се съсредоточим върху международната тема с конфликта в Украйна и, разбира се, израело-палестинския конфликт. След атаката на Хамас на 7 октомври Украйна вижда как нейният американски съюзник офейква, Европа вече няма глас, тя е абсолютно нечуваема.
Трябва ли да се опасяваме, че ще бъдем безпомощни свидетели на един световен конфликт? Какво преразпределение на картите трябва да очакваме? Западът окончателно ли е унищожил европейската дипломация? Всичко това ще видим в това предаване. Днес имам удоволствието да посрещна Каролин Галактерос. Добър ден, госпожо!
– Добър ден!
– Благодаря ви много, че сте с нас. Вие сте доктор по политически науки, геополитолог, президент на мозъчния тръст Geopragma, написали сте множество трудове – ще цитирам Vers un nouveau Yalta (Към нова Ялта), публикувана от издателство SIGEST.
Каролин Галактерос, да започнем от Изток. През пролетта украинската контраофанзива трябваше да промени ситуацията, да отблъсне руснаците извън Донбас. Шест месеца по-късно как ще окачествите днешната ситуация в Украйна?
– Мисля, че стигнахме до момент на очевидност – днес вече е ясно, че е много малко вероятно не само Украйна да устои на руското напредване, което се извършва бавно и полека, но сигурно, то продължава и сега, а още по-малко да успее да обърне баланса на силите и още по-малко един ден да си върне Донбас и Крим. Това е реален факт.
Украинските въоръжени сили са в затруднено положение, няма достатъчно хора, няма повече оръжия. Конфликтът в Близкия изток даде възможност на САЩ да се измъкнат на фона на военното фиаско, а освен това в политически план за американците, за Байдън, става много сложно, защото в лагера на републиканците и дори сред демократите започват да му търсят сметка – къде отиват всички тези пари, как така една трета, дори половината оръжия и пари изчезват?
Така че във военен план това изобщо не е безизходица, при която и двете страни не могат да напредват, както твърдят, за да не признаят твърде очевидното унижение. Това не е вярно. Истината е, че руската армия е в много добра позиция, тя продължава да напредва със своя ритъм и мисля, че има още някои амбиции и планове да напредне едновременно на север и на юг, за да притисне в ъгъла остатъчната част от Украйна.
– Един въпрос, който всички си задават, е за Одеса. Смятате ли, че Одеса е част от руските планове?
– Вероятно е част от руските планове. Има слухове, че вече се водят американско-руски преговори за излизане от кризата, защото ясно се вижда, че това не води накъдето искат и при всички положения ще бъде при руските условия. Това е очевидно от военна гледна точка, т.е. мисля, че те няма да оставят четирите области, които бяха присъединени към Руската федерация, за Крим да не говорим. И добре виждаме, че днес има големи търкания дори в самата украинска власт.
Президентът Зеленски е в лошо положение, включително сред приближените си и украинските въоръжени сили, защото началникът на генералния щаб ген. Залужни току-що обясни нашироко пред Economist, че това изобщо не е голямата победа, на която се надяваха, дори не е и малка победа, а украинската армия е в трудно положение.
Винаги може да се обяснява “да, не им дадохме достатъчно, не им дадохме време”, но истината е, че въпреки че украинските сили се биха смело, не бива да го отричаме, това не е морална оценка за героизма на украинските войници…
– Точно обратното.
– Обратното, но това е героизъм, който днес граничи с отчаянието. Има изключително много дезертьорства. Всъщност това е сеч. Руската артилерия си върши работата.
– Споменахте интервюто на ген. Залужни в Economist. Имаше и репортаж на “Тайм”, който е следвал антуража на Зеленски при пътуването му във Вашингтон и след това завръщането му в Украйна. Явно дори приближените на Зеленски вече не вярват, че ще има промяна във военната ситуация.
Констатираме обаче, че самият Зеленски остава убеден, че е възможна победа. Поза ли е това, свързана с личната му съдба? Някои дори говорят за месианската вяра на Зеленски.
Източник: TVL
