Елена Гунчева - Гривова
Опростачването на българската нация е стигнало такова ниво, че трудно може да има връщане назад. Защото децата гледат примера вкъщи. И ако майка им и баща им се държат като цървули, то и децата няма как да бъдат по-различни в общия случай.
Масово се говори на „ти“ на непознати. Просташкият изказ е правило, не изключение, дори по медиите. Особено това си личи в парламента, където, ако бяха в детската градина, постоянно щяха да бъдат наказани за лошо поведение. Обидни думи, подигравки, какво ли не.
И най-големият проблем е, че това почти не прави впечатление. Хората, които са интелигентни, често избират да не си контактуват с простаци. Капсулират се в своята среда. А простаците върлуват като скакалци и унищожават държавността и обществото, колкото го има.
Лошото е, че много от тези, които се държат просташки са от моето поколение и по-възрастни. Фрустрирани вкъщи и в работата си, неудовлетворени от живота, търсят изява из социалните мрежи, като псуват и обиждат. Някак си се чувстват значими по този начин. Случвало ми се е на живо да видя мъж, към 70-те, който ме обиждаше във фейсбук. При срещата очи в очи си глътна езика и се уплаши. Даже се отдалечи подтичвайки. И то при положение, че се държах съвсем културно и го попитах само дали той е този, който ме е наричал така и онака.
Много от вас пак ще кажат, че само констатирам проблема. Това мога – това правя. Това, което зависи от мен за промяна на ситуацията – да възпитам сина си, съм го направила. Но няма как да реша проблемът с липсващите седем години на много хора. Мъчно ми е. Това е моят народ. Който сам се погубва пред очите ми.
Елена Гунчева-Гривова
