„Всеки знае, че най-благата работица в Колония България е тая на вицепрезидента. Обръщаш се от хълбок на хълбок, от лява на дясна кълка, чешиш се по задника и бутовете – и всеки месец хооп – от небето право в скута ти пада втората по размер заплата в републиката.
Чат пат и от време на време, между две прозявки, се облещваш на екрана на някоя от „големите телевизии“ и проломотваш изтежко някое чугунено клише, което и третокласник може да скалъпи. Само колкото да уведомиш драгия зрител, че още си жив/а, в цветущо здраве и си заработваш париците, отделяни от данъците му. А иначе дърдоренето ти няма никакво значение. Личността ти няма никакво значение. И слушателите го знаят, и мисирите го знаят, и ти го знаеш. Ти си къс месо в официален костюм, дунапрен, стиропор, материал, с който се запълва една голяма черна дупка – едно безобразно недоразумение в неуважаемата българска Конституция.
Може ли да ми обясни някой за какво й е на България вицепрезидент – гръб, опора, заместник, втори тегел, парапет, обезопасяващ президентската институция, в случай, че държавният глава получи повиквателна от оня свят или се запилее в Хонолулу по каприз на президентшата?
Ако бяхме президентска република, такава длъжност би имала смисъл като предохранителна мярка, но при нашето държавно устройство си е чисто трошене на народна пара. То за президента няма работа, та за вицето му ли? Е, сега при служебните правителства на Радев му се отвори възможност да управлява, но вицепрезидентката не се вижда даже на резервната пейка. Тя я резне веднъж в годината някоя лента, я не. Я поднесе някой венец пред паметника на Незнайния воин, я не. Предоставена й е пълната възможност да устройва семейни тържества и да бави внучето си – срещу огромна държавна издръжка.“
„Смешно е да питам за какви личностни и политически качества настоящата вицепрезидентка е кандидатирана за такава, тъй като този въпрос с пълна сила важи и за господин президента, а отговор няма. Отговор някога можеше да даде Корни Нинова, но сега вече едва ли и тя е наясно. При отрицателната селекция, с която е подбрана цялата ни „политическа класа“, такъв въпрос е наистина безсмислен. Другарката Илиана Йотова беше журналистка в БНТ, материалите й носеха репортажен характер, нито един от тях няма дълготрайно значение. После огнените й къдрици се вееха в „опасна близост“ до агента Гоце. По-нататък стана евродепутат на БСП и бе отбелязана в сороските тефтерчета като „особено сговорчива“ към внушенията на чичко „филантроп“. Не съм й светила, никога не съм се занимавала с нея, защото не ми е била интересна – мяркала съм тия обвинителни фитили мимоходом в Гугъл. Но пък не съм забелязала опровержение от страна на другарката Йотова – което може и да е само знак на пренебрежение към клюките.
Така или иначе другарката Йотова извади астрономически късмет, падна си на пищното трибуквие и вече седем лета изпълнява изключително доходоносната роля на храстче в българския политически водевил. Живот с розова капела! Кеф ти дебелей на провала, кеф ти пробвай диети за отслабване! Но питам – кому е нужен такъв високоплатен статист на върха на държавната власт? Та с годишната заплата на тази пионка, на която по Конституция са отнети репликите, може да се изгради цял завод и да се даде работа на цяла околия!
„Не задавам този въпрос от омраза към другарката Йотова, а по принцип. Другарката Йотова не е най-посредственият изпълнител на толкова желаната и никому ненужна функция на български вицепрезидент. Спомнете си, че имаше и някаква си Маргарита Попова, вице на Плевника, известна само на роднините си, чийто сив призрак също се мержелееше из лабиринтите на Дондуков 2. Спомнете си и някоя си г-жа Хиндо – Хюлю – Касим – Моасе – Последния да затвори вратата, същество с неопределен профил и професия, уж туркиня, уж французойка, само не и българка, която също се бе наредила на опашката за печеливш вицепрезидентски билет – но въз основа на какви заслуги, на какъв обществен актив, на какво значимо народополезно дело?
Прескачат се някакви кенгура, шмугват се оттук-оттам гризачи, пъплят земноводни, кудкудякат токачки – за да изпълнят със съдържание „вицепрезидентската институция“. Тия фигури – обикновено женски, защото напоследък „президентската двойка“ е в някакъв задължителен статус на фиктивен, партийно уреден брак „жених-булка“ – са абсолютно ненужни в държавното управление! Те дори не са красивата орхидея, бодната на ревера на държавния глава. Не са негови съветнички. Не са мъдрото му второ „аз“. А съвсем безполезни кухи манекени, които лапат огромни държавни пари.
Нашите пари!
Тази напълно ненужна и смехотворна – в българския си вариант – институция трябва да бъде премахната! Та тя е истински резил от провинциално балканско театро – все едно че на гол тумбак сме си окачили чифте … президенти!“
Милена Върбанова
