Диктатурата на слугинажа започва да малтретира клиентите си, които и без това стават твърде малко. Надписана сметка, ударен шамар- по нашите ширини това може да се случи само в „някоя квартална кръчма“ , но слугинажа вече се шири и по Витошка. На слугинажа ще му се размине, защото от слугинажа произтича и чорбаджийството. Нещо ала „пустите клисурци станаха казаци“, само че в съвременен прочит. Бай Ганьо- чорбаджия на дюкян в центъра на София. Слугинажа надписва и раздава шамари. Фелини да възкръсне няма да измисли такъв образ. Ще си пусна Рафи и ще отмина тази случка.
Иначе аз днес, мислейки си, че на Шипка всичко е спокойно, влязох в една пицария, в която неосмислен, безполов, глух и ням слугинаж ми се направи на Лайза Минели. Направо Лайза МинеТи, само че без особения чар на думата. Тропа нервно по тефтера, пита по три пъти- баба ми викаше- хем к…ва, хем глуха. На Шипка никак не ми беше спокойно. Кривата госпожица с мъжка лична карта била за първи ден на работа. Да, ама ризотото пак струваше 13 лева. Като ги вземат от родилното направо, нека им сложат табелка- новородено или ако се смята за пълнолетно и е такова- да има поведението, което се очаква. Иначе- клуб Спартакус може би още набира персонал.
На Шипка всичко може би е спокойно, след като си тръгнах. По масите, с увиснали, блажни, но не блажени физиономии мющерията гризеше прегорели пици и пиеше някаква си бира. Ровеха доматени салати с лук. Без претенции, без очаквания, без бъдеще. Хората с допустими претенции са нежелани. Не можеш да искаш черен пипер от мелничка. „На какъв се прави тоя, та иска такава екстра“
Исках да съм един от Опълченците на Шипка, но не исках да съм този, който да извика- „грабвайте телата“. Но Животът, тази последна инстанция със сигурност ще извика в глухите им уши- „Хайде, Грабвайте селата“.
Евгени Минчев
