Намръщените хора по „Витошка“ са знак, че нещо не е наред
Поколението „пица на парче“ среща поколението „баничка с боза“
Сивите, намръщени върволици от хора по „Витошка“ – улицата, която предполага щастие, щедрост, охолство, говори че нещо с нашенци не е наред. Изтупани в съботно-неделния си анцуг, те са изтъпанчили кореми, лъскави маратонки, погледи, като че ли притежават НДК и кандидатстват да купят Лувъра. Този портрет, карикатурен според мен, само подчертава духовната и друга нищета в хората.
Латентни подобия на европейци, тръгнали да бъдат щастливи, но сякаш не са. Или имат друга дефиниция на щастието. То може да е в пицата на парче, в капещия отвсякъде сладолед, пищенето на сополиви деца, щъкането на кучета, върху които грижата е повече от прекалена. Не можеш да се разминеш от разтегателни каишки за кучета, които милите, какво да правят, като са в плен на гордите си поробители. И за хората и за кучетата трябва култура, драги ми народе.
И като сте обрамчени от всички знаци на лукса, защо прочее сте така намусени, неприветливи, защо сте онзи „тъмен балкански субект“, с когото са оприличавали дори Георги Димитров. Лицето ни е маска на сумтежа, чертите са изкривени от противоречия, погледът излъчва сигнали, в които по-вещите духом разпознават истинското състояние.
А то, мисля си, е неудовлетворение в удовлетворението. Усещането, че си постигнал нещо, а на никого не му пука за това. Усещането за сравнение в несравнимата и вечно динамична обстановка. Обстоятелствата те изпреварват и мучат в мордата ти, преплитат се в свирепите ти мисли как да купиш, притежаваш и ядеш повече. Как да трупаш и да предизвикваш възхищение. Моля ви – да предизвикваш завист.
„Витошка“, като конвейр на показността, е само една магистрала от изпъстрените със сокаци държава. Сергии, евтин снобизъм, кредити и силикон, правежи – тъжните стражи на самочувствието, което си причиняваме зорлем. Интригуват ме и глутниците деца пред училищата, които с пица на парче, нахално крещят, ходят на групи, да – на глутница, защото самостоятелни не са никак силни. Надвикват се в намерението си да бъдат забелязани, пият енергийни напитки, които повишават, но и бързо спихват емоциите им. Поколението „пица на парче“ среща поколението „баничка с боза“ челно и от това произлизат не едно и две емоционални произшествия. Много представители на населението не се трогват от това поведение, което предполага неравноправни поколенчески взаимоотношения. Апатията корозира всяка реакция и порив да се противопоставиш. Махаш с ръка и отминаваш глутницата „пица на парче“ и енергийна напитка и се тътриш към собствената си тенджера с боб и наденица.
Някой от тази глутница е внука или синът ти, нали… Бобът с наденицата е за него, а марихуаната седи сигурно в пощенската кутия. „я, ми дъхни, майче, май си пушил“ е вече невинно поражение на прага на родителството. Днешните аромати на похот са други и поради това – непонятни за обонянието. А вселенската гурюлтия продължава до следващото поколение, от което изобщо не знаем какво да очакваме. И което ще се тътри с анцунзи и кученца по Витошка. Но никога по Шанз Елизе.
