Лявото и дясното приемат един и същ възглед за света, основан на реалността, но реагират на него с различни морални термини. Либералите живеят в алтернативната вселена на чиста измислица.
Понякога помага нещата да се върнат обратно към същността им, особено когато сложността им се използва не за осветляването, а за объркването ни. И така, ето едно кратко, като за идиоти, ръководство в световните дела:
Има две основаващи се на реалността разбирания за това, което наричаме „световни дела“, или „световни новини“.
1. Първото разглежда Съединените щати като туптящото сърце на силно милитаризирана глобална империя – най-силната известна някога, с повече от 800 военни бази по целия свят. САЩ разделиха света на, от една страна, „демокрации“ и „умерени държави“, които изпълняват техните заповеди, и от друга, „диктатури“ и „терористични режими“, които не желаят или не могат да се подчинят на техните диктати.
Първите са съюзници, които извличат част от предимствата на принадлежността към империята, докато вторите са представени като заплаха за световния мир. Те трябва постоянно да бъдат сплашвани, ограничавани, санкционирани и от време на време атакувани.
Целта на организирането на света по този начин е контролът върху световните ресурси, главно петрол и изкопаеми. По този начин западната общност се радва на ограничени привилегии, които идват с цената на лишения за онези страни извън империята. Тези привилегии имат за цел да поддържат обществата на империята на САЩ послушни и лоялни. В същото време империята позволява на членовете на своя елит да натрупат огромни богатства от експлоатацията на световните ресурси. Богатства толкова огромни, че повечето хора не са в състояние да разберат мащаба им.
Този светоглед като цяло е в съответствие с това, което се нарича ляво виждане. Той определя съществуващата система като нещо лошо, което трябва да бъде поправено.
2. Вторият мироглед е съгласен с всичко по-горе, с изключение на това, че счита, че това е възможно най-добрата система при дадените обстоятелства и трябва да бъде запазена на всяка цена. Тази перспектива като цяло е в съответствие с това, което се нарича дясно или консервативно разположение.
С други думи, тези две групи виждат нещата до голяма степен по един и същи начин, но реагират на една и съща реалност по различен начин.
Втората група, консерваторите, искат да запазят света разделен, оправдавайки това пред себе си с различни основания, които обобщено обикновено наричат „прагматизъм“. По същество те вярват, че това е свят, който е хищен и е важно ние да останем най-добрите кучета. На някакво ниво тази перспектива се основава на едва прикрита расистка самонадеяност, изразяваша се, н това че белите или християнските народи са цивилизационно по-добри от другите народи и че ако светът бъде организиран по различен начин, ще настъпят хаос и варварство.
Първата група, левицата, иска да сложи край на разделението на света на два лагера, „те” и „нас”, като твърди, че това е опасно. Логиката на Империята оправдава помпенето на пари в оръжейната индустрия, които биха могли да бъдат изразходвани за подобряване качеството на живота на обикновените хора и осигуряване на бъдещето на планетата. Това засилва логиката на военната машина на Запада, която разчита на подклаждането на климат на постоянен страх. В такъв трескав политически климат хората лесно се манипулират да подкрепят войни и потисничество на други, обикновено мургави или нехристиянски народи. Разделението налагано от империята рационализира расизма, егоизма и насилието и възпрепятства сътрудничеството. Това по своята същност е неустойчиво и в ерата на ядрените оръжия рискува да ни вкара в конфронтация, която бързо ще сложи край на живота на планетата.
Разбира се, не всеки възглед се вписва в тези две основни категории, които виждат света такъв, какъвто е. Има и либерали, които не разбират същността на това. Те живеят в свят на измислици, нереалност, създадена за тях, както от западни политици, зависими от милиардерската донорска класа, така и от западните медии, притежавани също от милиардери, силно инвестиращи в поддържането на разделен свят, който ги държи приказно богати.
Това, което наричаме „политика“, е една пантомима, в която елитът на богатството на Запада работи усилено, за да поддържа илюзията на либералите, че империята е сила за добро, че страданието на мургавите съпротивляващи се хора е необходима краткосрочна жертва, ако историята иска да продължи прогреса си към перфектна капиталистическа либерална демокрация, която ще бъде от полза за всички, и че в това отношение войните на Запада, причиняващи още повече страдания за останалите хора, всъщност са „хуманитарни“.
С прости думи, консерваторите подкрепят постоянното потисничество на левите и мургавите хора, защото се страхуват от тях, правилно разбирайки, че никога няма да се съгласят с тяхното потисничество. Либералите, от друга страна, подкрепят това, което те предполагат, че е временно, а именно потисничество на останалите хора, защото смятат, че потисничеството е полезно. То в крайна сметка прочиства съзнанието на „онези” хора от техните дефектни идеологически и културни навици, карайки ги да виждат нещата по техния си начин.
Ако ви се струва, че твърде много от вашите приятели и съседи са безразлични към геноцида, който се предава на живо от вече доста години насам, това вероятно е защото в сърцето си са безразлични, независимо дали се идентифицират като консерватори или либерали.
Светослав Атаджанов
