Соловьи, соловьи, не тревожьте солдат,
Пусть солдаты немного поспят…
Преди да честитя 8-ми март на жените, настоявам паметника на съветската армия, както и всички налични паметници да не бъдат обезспокоявани. Това е тяхната роля- с великолепието и тишината си да напомнят за събития, допринесли с нещо за нацията или дали и урок. Какво, впрочем, смятате другари и другарки да направите на мястото на евентуално срутения паметник? Кравешкото л…но което замести грандиозния паметник 1300 години България? Или базара за карначета, греяно вино и мартеници на мястото на Мавзолея? Как така смело боравите с човешката памет, хорските пари и емоции, с които това е съградено? Някакви си, без три реда биография, онлайн читаци, решили да променят картата на паметта ни. Жалкото е, че на вас няма никой и никога да издигне паметник, което може би като майсил драще дупетата ви.
И какви пари ще потроши държавата за този зулум, вместо да ги даде на деца, възрастни, нуждаещи се? Издигнете, моля, паметник на капачките- ще съберете много лайкове, но никога- памет. Защото се допуска това неравновесие – едни да събират капачки пред човешката мъка, други да харчат народни пари за прищевките си.
В най-красивата руска песен, с текст написан от Алексей Фатьянов се пее- Славеи, славеи, не безспокойте войниците. Нека малко поспят. Но къде тук славеи? Само гарван грачи, грозно, зловещо!
Много е тъжно. Много сте тъжни. Дано се вслушате в гласа народен, гласът Божии.
Евгени Минчев
