Не е лесно да си безкомпромисен.
Да отказваш предложения, да държиш позицията, да отхвърляш заплахи.
И то лични заплахи от най-високопоставени политици…
“Истанбулската конвенция ще бъде приета, това е решено на най-високо ниво в Брюксел, аз присъствах на срещата, така че каквото и да правиш – ще бъде приета, разбра ли!?”
Не, не разбрах. И не спрях.
И не е приета, въпреки “най-високото ниво в Брюксел”.
В детските градини няма джендър-обучение и ранно сексуално “образование”.
Струвало си е всичко, знам го.
Много политици приключиха с кариерата си заради безхарактерен слугинаж на джендър-средите в Брюксел.
На други им предстои.
Иска се вяра, кураж и – може би – малко безразсъдство, за да се държиш така.
И помощ Божия, за да победиш.
Лесно е да те омаят, лесно е да оправдаеш за отстъплението – поне пред себе си.
Виждал съм го толкова много пъти на високи нива и на битово ниво.
Първото е много по-рафинирано, даже трябва да се чувстваш виновен за избора на предателите да станат такива:) Ти трябва да си съотговорен… Не, благодаря.
В махалата е по-просто – “знаеш как е”.
Не, не знам как е. Не искам да знам. По-просто е. И ми харесва.
С годините вече губиш чувствителност спрямо предателствата.
Не съдиш хулителите, не мразиш хейтърите.
И ти самият не си безгрешен, просто се бориш с други слабости.
Всеки от тези хора е в някакъв тежък период, те не са щастливи от своите думи и действия. В сърцето си знаят, че не са прави…знаят го.
Но когато става дума за осребряване на доверието на тези, които са ти повярвали – как може после да спят спокойно такива хора?
Или и това е просто бизнес. Кинти.
Всичко е бизнес и кинти, даже доверието…
Да не разбираш нещо не означава да осъждаш или да заклеймяваш някого.
Но това с осребряването на нечие доверие…не го разбирам и няма как да го разбера.
Личен избор. Private emotion.
Размисъл преди лягане.
Нечия съвест ще се радва на добре платено безсъние тази нощ. Ако все е жива.
Мъртвите съвести не страдат.
Александър Урумов
