Уважаеми читатели на „Свободдно слово“, с изумление прочетох коментарите ви под моята статия „Най-отвратителното в цялата клоунада“, която сайтът публикува снощи. И тези, които я нападат, и тези, които я за защитават, й придават смисъл, какъвто тя няма и какъвто аз изобщо не съм влагала в този кратък емоционален текст.
Читателите – и най-вече г-н Е. Атай, ме обвиняват, че статията ми разпалвала етническо напрежение. Следва цяла дискусия, в която обвинители и защитници на текста ми изтъкват аргументи, които показват само едно – че и едните, и другите не са разбрали статията или просто не са я прочели.
Защото тя е до немай къде семпла, ясна и еднозначна. В нея изразявам отвращението си от всички „политици“ в НС. От цялата досегашна управленска система на „прехода“. Вчерашното нелепо позорище с избора на председател на НС, ще се повтаря при всяко заседание – защото хората и партиите, които за пореден път вкарахме в парламента, не служат на България, а на свои лични, корпоративни и външни, чужди на българския народ интереси. От статията съвсем ясно се разбира, че имам предвид ВСИЧКИ депутати от ВСИЧКИ управлявали досега политически сили, а не конкретно ДПС. В това число включвам и т.нар. „Български възход“, за който се разбра що за „български“ и що за „възход“ е, още преди да влезе в НС. Изключвам само „Възраждане“, които още не са били част от властта.
Драги господин Атай, тъй като вие подехте тази дискусия в коментарите, влагайки в текста ми превратния смисъл на четиво, разпалващо етническо напрежение, ще отговоря конкретно на Вас. Споменавам Вежди Рашидов само като куриоз, защото не всеки ден можем да видим как турчин заклева депутатите в „името на българския народ“. Така се е случило, защото Вежди е най-възрастният депутат и аз нямам абсолютно нищо против него. Само отбелязвам странния факт, по простата причина, че като писател, съм чувствителна към комичното. Това, което ме подразни у Вежди, беше неговата поразителна неадекватност вчера по време на предиобедното заседание, но тя донякъде се разсея след обяд и той започна симпатично да се шегува със себе си. Споменавам Мустафа Карадайъ, защото е хитър, гъвкав политик и умело цитира Левски. Ако обаче седнете да ме убеждавате, че Карадайъ ратува за благоденствието на България, няма как да Ви повярвам. И дори самият той ще ви се изсмее. Но, повтарям, в текста си не визирам ДПС, а всички партии на т.нар. „преход“. Нито една от тях не е българска, защото всяка е допринесла за разрушението на България, загубата на суверенитет и унищожението на българския народ. Прочетете и други мои статии в „Свободно слово“ – там твърдя същото.
Но щом вече сме влезли с Вас в тоя задочен диалог, ще Ви попитам друго: ДПС някакво табу ли е? Някаква недосегаема „светая светих“? Не може ли да бъде критикувано от един български публицист? Лидерите на ДПС ангели ли са, според вас? Всяко споменаване на имената им – дори мимоходом в публицистичен текст – ли определяте като провокация? ДПС не е ли част от най-мощните мафиотски структури, които унищожиха държавата? Знаете ли, господин Атай, вместо да изопачавате смисъла на статията ми и да я наричате „скандална“, тъкмо Вие самият и модерните хора като Вас ( разбира се от коментарите Ви ), не трябва да скривате нелицеприятните страни на ДПС. „Скандална“ е не статията ми, защото в нея не правя никакви „констатации“ за ДПС – аз изобщо не познавам в детайли ДПС като феномен, състав и дейност – „скандално“ е намерението да се пришие „скандалност“ на моя текст. Вие просто търсите под вола теле.
Колкото до „роми, татари, арменци“, които са български граждани и могат да участват в управлението, напълно съм съгласна с Вас. Само дето още не съм чула за някаква етническа партия на арменците в България. Тъкмо в това е разликата – всички български граждани имат равни права – могат да бъдат избиратели и избирани, могат да заемат най-високи държавни длъжности, но формирането на етническа партия и участието й именно като такава във властта, противоречи на Българската Конституция. Вие ме предизвикахте да го кажа – с Вашите разсъждения – а иначе моята статия изобщо не засяга тия въпроси.
В заключение Ви препоръчвам да прочетете още веднъж и без предубеждения въпросния текст.
На всички читатели на „Свободно слово“ желая хубав ден и нека не се идентифицираме до такава степен с политиците – никой от тях не го заслужава.
Милена Върбанова
