Тези дни отново ни занимават със случаи на домашно насилие. Поредната бита жена, а детето е заснело насилието. Макар и пребита, жената защитава насилника и иска да го пуснат от ареста. Първоначалният ни шок от реакцията й ни кара да се питаме какво се случва? Защо много жени мълчат и защитават този, който ги бие?
Всъщност за мен обяснението е липсата на самоуважение и самочувствие. Само жена, която не се уважава сама, би допуснала да не я уважава съпруга й. Или мъжа, с когото живее. Както и зависимостта и страха. Когато живееш в дом, който не е твой, а заплатата ти не стига за нищо, ти си най-обикновена робиня, която не може да има претенции, или поне така се втълпява. Скъпи жени, живеем в един мъжки свят, колкото и да се опитваме да го отричаме.
И проблемът е, че наистина за много жени семейството е най-важното и затова пренебрегват образованието и кариерата си. А двете могат да се съчетават и то добре, стига да са изградени като ценност. Една образована жена, която работи добра работа и може да се издържа сама, първо, няма да избере боклук за спътник в живота или ако направи тази грешка, бързо ще я поправи, и второ, ако този мъж не я уважава, то тя ще има икономическата възможност веднага да се изнесе и да зареже насилника.
Много жени развиват комплекси и се чувстват виновни. Виновни, за това, че ги бият! Виновни за това, че някой селяндур без елементарно възпитание, си избива комплексите върху тях. Виновни за това, че са до него. Виновни, че са живи. Българското общество е патриархално. Домашните насилници са повече, отколкото предполагаме. И не се смята за нещо лошо в определени среди. И колкото повече се комплексират мъжете, че не могат да се справят с изискванията на живота, толкова повече са им виновни жените до тях и толкова повече самочувствието им се подхранва от това да смачкат жената до себе си, за да се почувстват мъже.
А за много жени важното е да се омъжат. За тях това е върхът на кариерата им. Нямат изисквания, който ги вземе или както се стекат обстоятелствата. Срамуват се да напуснат насилника, срамуват се да разкажат за проблема си, срамуват се да подадат жалба. Страх ги е от самотата.
Само, че няма нищо по-лошо от това да си сам в семейство, с още някого, от когото те е страх. Няма нищо по-лошо детето ти да е свидетел на брутално насилие и да се научи, ако е момче, че трябва да бие жена си, а ако е момиче – да търпи да я бият. Децата също губят уважение към майката, която допуска по подобен начин да се отнасят с нея.
Една жена трябва да има уважение към себе си. Няма цена за самоуважението. И няма жена, която да не може да се справи, стига да се опита и да е твърдо решена да се отърве от насилника.
Не мога да оправдая жени, които търпят насилието. Още при първия шамар си тръгваш! Не оставяш вратички, не прощаваш, не забравяш! Защото ако приемеш цветята за извинение за боя, рано или късно същите цветя ще са на гроба ти!
Елена Гунчева-Гривова
