Всяка заявка за глобално господство – освен християнството – е заявка на дявола.
Не може един човек да се покланя и да служи на Христос и едновременно с това да работи за която и да е претенция за глобална власт – като нацизъм, комунизъм или джендър-детерминиран либерал-екстремизъм, или която и да е друга.
Вяра в Христос и вяра в идеологически идоли са две напълно изключващи се житейски позиции.
Едното кредо изключва другото.
Поради това повлеклите се по акъла на Сорос християни рано или късно трябва да направят избор между Христос и дявола, на когото служи Сорос.
Каквото и да си говорим, в дъното на всичко е битката между доброто и злото.
Битката за човешки души.
Пари, власт, позиции, известност – всичко това са изпитания, през които се преминава във вечна светлина или вечен мрак.
Светът на времето няма реална мярка за вечност, но все пак думата “вечност” звучи ангажиращо:)
Зад всичко в този дуалистичен наш свят стои Доброто или Злото.
Целият ни живот е избор.
И цялата ни вечност е въпрос на решение, което вземаме /или не вземаме/ в света на времето.
Един от ориентирите в този сезон от живота на човечеството е този – всеки глобализъм без Христос е сатанизъм.
Нека да го знаем и като го знаем – нека изберем Христос.
На другото място не е за хора, за паднали ангели е.
Кофти компания – дори за кратко време.
Какво остава за цяла вечност.
Александър Урумов
