Той иска европейски ценности, европейски заплати и отношение
Събудете се, МОЛ-я ви се
Сипаничави, арогантни, отпуснати, безразлични продавачи и хора висят във Вселената. Или извън нея. Гурелив продавач спи докато ми подава покупката и се оправдава, че било 10.00 часа. Явно е станал в 9.45, защото има квартира до мола и му е близко. Животът за него е несправедлив, защото вместо да си довърши марихуаната в кревата, той трябва да продава ядки на станали в 7.00 дядковци. Какъвто вероятно му изглеждам.
Славещо се с реномето си швейцарско кафе, пак в мола, с привидно приповдигната продавачка ме пита имам ли регистрация. Имам, казвам, в Четвърто районно. Шегата ми не я устройва и продължава по книга рецитацията си за някаква отстъпка. Каква отстъпка само, като за изпаднали. Ако съм купил три щафети кафе, десет процента отстъпка имало. Ама, другарко, моля, този който може да даде 65 лева за кафе, ще чака ли милостиня от 6 лева като отстъпка. И да добавя, че като отворих кафето вкъщи, се оказа съвсем различно от това, което съм поискал.
На горния етаж, пак в мола, поисках да ми пръснат от пулверизатора аромат за дома, за да усетя как се разстила във въздуха и как ухае. „Искате да кажете спрея ли, господине“ нахалства малката сънливка, очевидно незнаеща, че пулверизатор е елегантното име на спрей. Не, госпожице, на пулверизатора. Не може, отсича спящата не-красавица и гледа нагло, покъртително, някъде към 10.15, след като съм си купил ядките. И не, не могло да ми пръсне, имало ей тук, те, свещи, да съм ги подушил, миришели еднакво. Казах, че ако си търсиш одеколон, не ти показват да душиш сапун със същата миризма. Изгледа ме като предизборно кебапче и отиде да си щрака на лаптопа. ZARAди такива няма да ме видят в едноименния им магазин.
Още съм в мола, а поведението на посетителите е като пуснати по коридора на клиника за душевно болни. Както се тътрят и спират изведнъж, без оглед има ли някой зад или около тях. Ако помолиш – извинете, да мина- гледат като буркан лютеница. Други гледки са щурането на посетителите, резките смени на посоките, засядането в една, обикновено, централна и най-проходима част на мола, за да се гледат телефони или да се обсъжда нещо. Фактът, че някой минава, не трогва никого, групичката се държи като три кофи с боклук и не се помества. Това пък не се помества в моите представи за толерантност на общността и минавам така, че петте ми чанти с покупки да им минат през хълбоците.
Бай Ганьо е жив, мили хора и не иска да се променя. Той иска европейски ценности, европейски заплати и отношение. Но не предлага същото, нито като клиент, нито като обслужващ. Той е над нещата, но е затънал дотолкова в тях, че предпочита да се самозалъгва. После ще седне на последния етаж на мола, ще напоръча за 95 лева претоплена манджа, ще си снима катуна и ще си тръгне удовлетворен. Но няма да е.
Евгени Минчев
trud.bg
