Кат се излюпих рано сабале и след като прегледах информационния поток у фейсо, си викам: Тия западняци ша са гръмнат. През публикация, българите честитят празника на Русия. Па се замислих, макар и че бях сигурен, че гумичката на западняците с която сакаха да изтрият паметта на световното общество спрямо Русия, у наши зами на сработва. У некои държави успяха частично, но тук, в България ич не им се получава.
Каквито и да ги въртят и сучат, то България си остава признателна към Руския народ и Русия. Тридесет години триха, триха с таз гумичка и колкото повече трият толкова повече замазват положението и Българина си обича и си обича Русия.
Некои ще ми разправят, че сме били бедни, коги бехме с Русия. Да, ама сега сме по-бедни от тогава. Биле сме по-зависими. Да, ама сега сме в пъти по-зависими. Не сме могли да пътуваме. То пък сега щот сме се скъсале да шетаме из света.
Ало, то е кат у живота. Не е важно дали с половинката можете да пътувате или не, дали сте бедни или не, дали дома ручате банани. Важното е как се чувствате един с друг. Важното е да се обичате. Може да живеете в колибка, да се раните с каквот има, да немате паре да щъкате и обикаляте свето, но да знаете, че винаги имате некой, който да ви подкрепи и застане до вас.
Живото е обич и любов, които немат нищо общо с лукса.
Не ви щем лъскавите и некачествени стоки. Не ви щем пръднята /газа/ отвъд океана. Не ви щем морала. Не ви щем стандартите за кисело млеко, оти ние сме създали това истинско млеко. Не ви щем допълнителните родители, освен мама и тати. Не ви щем наркотиците. Не ви щем неправителствените организации. Не щем да ми диктувате с кой ще съм приятел и с кой не. Не ви щем историята, която ни пренаписвате. Абе, с две думи – НЕ ВИ ЩЕМ.
Скъпи братя руснаци, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК.
И сега западняци, седете ми този пост и ще видите, що народ ще я хареса и какви ще са коментарите. Дано ви уврят простите глави.
Поздрави: Мажд Алгафари
