Още с встъпването си в длъжност новият министър на образованието Красимир Вълчев заяви, че се обсъжда, а и той подкрепя, въвеждането на задължителен предмет „Религия“.
Това моментално активизира разни НПО-та, както и някои партии, свързани – по един или друг начин – с въпросните. По стара родна традиция, бързо, бързо се появи и петиция (о, трогателно!), чийто автор е активистка на „Български хелзинкски комитет“,.
Аргументите „против“, общо взето са: подобно обучение би разделяло децата, като видите ли, така християнството (ах, каква драма) щяло да е доминиращо. Следващ аргумент против: „Изучаването на една конкретна религия, било тя и традиционната за България, не е особено честно. В областта на вероизповеданията, както и почти навсякъде другаде конкуренцията може само да е от полза. Ако учениците изучават православната религия в училище, тя получава нечестно предимство пред останалите“. Как ви звучи – сякаш не говорим за ценности, за морал, за вяра, а за чушки и домати – конкуренция трябвало. Получавала нечестно предимство религията, е мисъл, присъща за някой с мисловни дефицити, макар че и тези хора не са чак толкова скопени мисловно, колкото авторът (отново НПО активист) на този бисер.
Друг аргумент против е че подобно обучение: „накърнява фундаментални права“. Това умопомрачително съждение е точен цитат от петицията, пусната от активистката на БХК, Нещо повече, има омразна реторика, насочена срещу Църквата ни: „…дори да бъде предвиден свободен избор на изучаваната религия, задължителното религиозно обучение подронва облика на училището като водеща образователна институция, чиято мисия е да предоставя преди всичко съвременни научни знания.
Както и: -„Превръщането му в задължителен би било изключително опасна крачка в съвременното развитие на обществото ни като цяло.“ Разбирайте – религията е опасна, остаряла и ненужна.
А идеята на подобно задължително обучение не е да индоктринира (в какво всъщност – в добродетели ли, ако да – това е лошо ли?), а децата ще са възпитават в нравствени добродетели.
Интересно е обаче, че същите не са никак притеснени, че децата ни, и то крайно необратимо, са индоктринирани от чалгата, от социалните мрежи, от свободния достъп до вредни и опасни субстанции. Те са превърнати в едни консуматори, които трудно вече различават правилно от неправилно, добро от зло, филм от реалност.
Непрекъснато се говори за толерантност – нека ви съобщя една новина – по-толерантна религия от християнството няма! И не е необходимо разни активисти да пишат добре подплатени финансово стратегии, проекти или по темата, достатъчно е още от първите години в училище децата да бъдат запознати с добродетелите, произтичащи и от религията ни.
Няма никакво съмнение, че подобно поведение – както на всички скачащи агресивно срещу евентуалното въвеждане като задължителен час „Религия“ в училищата, така и на строежа на нови храмове (скорошен случай СОС), е поведение на антихристи, на сляпо следващи неолибералната патология, на платени апологети на все още властващия у нас наратив – срещу националното, срещу традиционното, срещу християнството.
Виктория Георгиева
