Със своята политика на могъщество държавата поражда войни. Историята на човечеотвото е в значителна степен история на войни и тя неумолимо приближава към тотална и световна. Стилът на държавата е бил винаги военен, и не граждански. Държавната власт е окръжена със символите на войната. С войски, знамена, ордени, с военна музика. Монарсите винаги са ходили с военни униформи, появявали са се в обръжението на своята гвардия.
Президентите на демократичните ни републики ходят с жалки цивилни дрехи, което е огромно рекламиране за цивилната власт, но зад тях също стои войска, след тях са адютантите военни с униформа. Символиката ни властта е винаги военна и е готова да прибегне към сила, за да подържа своя престиж. Ако властта не води войни с външни врагове тя винаги се готви за война и винаги е готова за война с вътрешни врагове. Държавата харчи чудовищни средства за въоръжение, което изтощава финансите и лежи като тежко бреме върху народа. Човек за човека е вълк – такъв е законът в живота на националните държави. В организираните милитаризирани държави хората изразходват най-много сили, за да подroтвят колективно убийство и отдават най-много жертви на тази нечовешка цел.
Погрешно е да се каже, че войната съществува за хората. Не, хората съществуват за нея. Човешките общества се намират в порочния кръг на войната и търсят изход от него. Войната е колективна хипноза и е възможна единствено поради колективната хипноза. Под властта на ТАЗИ хипноза се намират и хора, които мразят войната, настроени са пацифично. Те също не могат да се изтръгнат от порочния кръг, Суверенитетът на държавата, национализмът, капитализмът, който създава продуктите на военната промишленост, водят неизбежно към война. Въпросът за войната засяга преди всичко ориентацията на ценностите. Когато могъществото на държавата и нацията се обявява за по-голяма ценност от човека, войната по принцип е обявена. Всичко духовно и материално вече е подготвено за нея и тя всеки момент може да избухне.
Погрешно е въпросът за войната да се поставя абстрактно, да се отделя от социалния строй и духовното състояние на обществото При определено духовно състояние на обществото, т. е. при господството на определена ценностна йерархия и при определен социален строй, войната е неизбежна и абстрактният пацифизъм е лишен от каквато и да е сила. Капиталистическият строй винаги ще поражда войни. Зад пацифистично настроените правителства винаги ще стоят търговците на оръжия и винаги ще подготвят войни. Войната е възможна единст¬вено в определена психическа атмосфера, която се създава по различни начини, понякога незабележими. Даже атмосферата на страх от война може да се окаже благоприятна за война.
Страхът никога не води към добро. Атмосферата на война, както самата война, така и нейната подготовка е колективна, на колективното подсъзнание. В нея личността, личното съзнание и личната съвест са парализирани. Войната и всичко свър¬зано с нея е не само крайна, форма на насилие, но и пределна форма на отрицание на личността. Съгласявайки се с войната човек престава да бъде личност, престава да смята и другите за личности. Армията е определен йерархичен организъм, в който всеки се чувства част, приобщава се към цялото и заема определеното му място. Та¬ка човешката личност се поставя в съвършено особена атмосфера, в която робството и насилието се преживяват органично и дори могат да предизвикат наслада.
Това е особено прелъстяване, особена съблазън – да бъдеш роб на войната, коя¬то се възвисява над човешката общност. Войната и войската не могат да не разглеждат човешката личност като средство, като подчинена част на нечовешко цяло. Да сега държавите желаеха населението да се увеличава, поощряват раждаемостта, пре¬димно за да разполагат с пушечно месо, да усилват армиите си. Такъв е цинизмът на държавата, който се представя за възвишен и патриотичен. Човешките маси биват заставяни да воюват, единствено като се парализира съзнанието им чрез хипнотична система, чрез психологическо и физическо упояване и чрез терор, който винаги се прилага по време на война. Светът не е излязъл от порочния кръг и кръгът още повече се затваря. Светът никога не е бил до такава степен деперсонализиран. Съвременната война и подготовката за нея не оставят вече никакво място за личностно начало.
И съвременната младеж се поддава лесно на военната ро¬мантика, която е най-отвратителната романтика, тъй като е свързана с убийства и то без всякакво основание. Съвременна¬та война е страшна проза, а не поезия, в нея преобладава безпросветна баналност. Докато войните в предишните векове са свързани с личната храброст, за съвременните тотални войни това изобщо не се отнася. Както в съвременната държава из¬пъква култът към грубата сила и демоничната воля за могъщество, така съвременната война се разкрива като маниакална световна касапница, която унищожава в грандиозни раз¬мери човечеството и цивилизацията. Предишните войни са би¬ли локални и ограничени. Съвременната война е тотална и аб¬солютна, както тоталитарна и абсолютна иска да е съвремен¬ната държава. Смешно е да се говори за военна доблест в съв¬ременната химическа, биологична, термоядрена война, която изтребва мирно население. Скоро дори и армията няма да има никакво значение. Войната е напълно роботизирана и индустриализирана, тя е съответна на характера на съвременната ни цивилизация. Освен това военна¬та техника е такава, че едва ли ще има победители, всички ще се окажат победени и унищожени. В ръцете на хората, облада¬ни от воля за могъщество и съблазнени от измамни ценности са попаднали страшни оръжия, в сравнение с които предишните са детска играчка. И съдбата на човечеството зависи изцяло от ду¬ховния обрат, от моралното състояние на хората.
Разбойническата банда има абсолютно различно отношение към своя кръг и към ония, които се намират извън него, към тях се прилага друг морал. Държавата, която води война, много прилича в това отношение на банда разбойници. Но разбойниците имат своя представа за чест, за справедливост и свои нрави, докато държавата, обладана от воля за власт не притежава такова нещо. Съв¬ременните поклоници на военната романтика обичат да гово¬рят за романтчно възприемане на войната. Но войната е станала такова низко явление, такова абсолютно зло, че не би могла да има аргументи за нея.
Свидетели сме на преход към ново военно общество, но как е разголено всичко в сравнение със старите военни общества! Сега враговете биват доубивани и не им се отдават военни почести. Изчезва самата разлика между мир и война. Положението на мир е еднов¬ременно положение иа война. Войните се водят без всякакво обявяване на война. По своята природа война¬та е ирационалка, крепи се на ирационални инстинкти, но предполага рационализъм. Подготовката за война е във висша сто¬пен рационално дело, изисква рационално въоръжаване на държавата. Такова е противоречието на войната.
Днешната война е прекомерна низост, за да бъде обявявана, защото хората се намират на прекомерно ниско морално равнище. Продължава съблазънта на военния герои¬зъм и могъщество, но това е само пропаганда, която е винаги лъжли¬ва. Истински героизъм повече изобщо не е възможен, защото героизмът предполага съществуване на личност. Съвременна¬та държава и съвременната война не признават никаква личност. А характерът на самата война не допуска героизма и не се нуждае от него. Военните инстинкти на човека не могат да бъдат изкоренени и премахнати, те могат да се насо¬чат само в друга област, да се сублимират. Когато сатанинската военна техника, техниката за световно изтребление направи войната окончателно невъзможна (вероятно след като значител¬на част от човечеството бъде изтребена), тогава войнствените инстинкти на човека, в благородния смисъл на думата, ще си потърсят друго приложение. Храбростта е била първа доброде¬тел в човешкото общество. Тя ще си остане добродетел, но на¬соката и ще е различна. Пък и храбростта е сложно явление. Човек, отличаващ се с военна храброст, понякога проявява най- срамно гражданско и морално малодушие. И тъкмо тоталитар¬ната държава, която се стреми към могъщество и изисква во¬енна храброст, не допуска морална и гражданска доблест, възпитава страхливци и роби.
Сатанинската природа на войната не подлежи на съмнение. Пролятата на война кръв не остава безнаказана, тя отравя, помътва съзнанието и жадува за отмъщение.
Светослав Атаджанов
