От началото на СВО, от медийните трибуни в България се изля толкова мерзост срещу Русия, че започнах да се боя за очите и ушите си – не бива да преНАТОварваме сетивата си със свръхмерно количество скверн. Всяко евроатлантическо хрантутниче се надпреварва да засвидетелства коленопреклонение пред НАТО и Сорос, хвърляйки безобразни клевети срещу Русия, в очакване те да бъдат подходящо осребрени от господарите му. Евроатлантическият клиентелизъм ( така и не разбрах какви са националните интереси на България в района на Атлантика ) се разкри до дъно – дори и дълбоко законспирираният. Не подозирах, че у нас се е нароил такъв огромен брой юди и най-вече, че са толкова комично бездарни. Но, както е известно, натовската пропаганда не разчита нито на талантливи оратори и публицисти, нито на истински факти, а само на клишета, които платените папагали трябва да набиват гръмко и непрестанно, като стари шевни машини – за да си получат сребърниците.
В пасквилите на нашенските русофоби, чиито родители най-често са били чугунени кадри на БКП – „до болка верни на КПСС“ – ясно се усеща, че те самите не вярват на лъжите си, а ги изричат „по задължение“. Както професионалните говорители безлично четат новини по радиото. Но тези дни в ръцете ми попадна едно съчинение, в което зверската омраза към Русия е автентична, тя клокочи и извира от самото същество на автора, независимо от щедрата натовска плата, благодарение на която си е осигурил охолен живот – дори и днес, като заслужил „натовски пенсионер“. Той ненавижда Русия и от три десетилетия предава интересите на България – „по убеждение“ – в истинността на което не се съмнявам. Мракобесието, бълвано от всяка дума в този текст, е изгарящо, убийствено. Слова на демон, изпратени от ада.
Автор на това писание, озаглавено “ Не говорете за Русия абстрактно …“, е Николай Слатински – „професор по национална сигурност“ – ако изобщо такова понятие има право на съществуване.
Кой е Николай Слатински? Мяркала съм го тук и там като име и снимка след преврата на 10 ноември 1989-та. Знам, че е евроатлантик – от „бесните“, ако използваме жаргона на Терора във Франция – в случая той е най-подходящ. Връх в неговото „издигане“ е назначаването му за „секретар по националната сигурност“ при Георги Седефчов Първанов. Какво общо има с националната сигурност мижавият математик от Перник, с трудов стаж от ЗТМ в Радомир – за мен е загадка. Слатински се е сподобил с диплома от Харковския универитет – спомнете си кои ходеха да се образоват в тогавашния Съветски съюз. Отбележете, че и Мони Паси също е математик и също като Слатински е роден през 1956 г. Вероятно това назначение е повлияно и от земляшка радомирска солидарност с Първанов, която после се превръща във вражда – както политическа, така и лична. Слатински остава в „евроатлантическия запас“ и бързо залязлата му „кариера“ се оттича в каналния натовски ред – професорска титла като евтина дрънкулка, „лекции“ и издаване на „трудове“. А после пенсия на заможен „европеец“ и публикуване на истеричните му „материали“ от призрачната камбанария на пенсиониран специалист по „национална сигурност“ в либералната преса и натовските сайтове. И естествено – потупване по врата – както се потупват верните слуги и послушните добичета. Истината е, че ако не беше се случила „промяната“ на 10 ноември, която преобърна социалните пластове, Слатински щеше да си остане до гроб в Радомир, без никога да чуем името му. С грозоватата си безлична физиономия, с очилцата и щръкналите уши, той е образът на идеалния льохман, на маргинала – също както и Жельо Желев. Глобалистите обаче търсеха и издигаха точно такива маргинали и увредени по рождение аутсайдери. Мозъците на несъстоялите се „наполеоновци“ се промиват по-лесно от тия на елементарните търгаши. Големият късмет на Слатински бе „Десетоноемврийската революция“, но тя се превърна и в негова гибел, защото той искрено повярва, че е някакъв фактор в обществото – евроатлантически пророк. Взе се прекалено насериозно. И понеже никой вече не се занимава с него, въпреки подрънкването на „професорското“ му звание – човечецът се побърка.
Първото, което поразява читателя на въпросния текст на Слатински, е усещането, че той е писано от душевноболен индивид. От клиент на психиатрията. Интересно е как би се произнесъл един лекар-специалист, запознавайки се с него, но на мен, като журналист, ми се е налагало понякога да чета съчинения на шизофреници и те звучат в подобна гама. Натрупване на грозни, зловещи епитети – „нагла, агресивна, цинична и престъпна“ и смесване на пропагандни заблуди с неудачни литературни навеи ( „Цар Плъх“ ) – доказателство за умствената деградация, стигаща до инфантилност, на психически разстроения пациент. Трудно ми се удаде да прочета този текст – разделих го на части, на хапове – за да го преглътна. Той ме потискаше със задушаващата болезнена атмосфера, с която бе пропит – и с която обикновено ни облъхват специфичните заведения, наречени лудници – на прост български език.
Другата характеристика на текста, която бие през очи, е невероятната неграмотност на автора, срамното за един човек с „висше образование“ непознаване на българския правопис и пунктуация – отделно от множеството печатни грешки, говорещи за нехайство към предназначеното за публикуване слово. Да не говорим за стиловите несъотвествия. Как този първично неграмотен персонаж е изпълнявал длъжността си във висшите властови структури?
А също – колосалното историческо и политическо невежество на пишещия, които не са провокирани само от желанието му да разпространява натовските заблуди. Истеричният тон на текста покаказва, че авторът – уви! истински е повярвал в тия безсмислици. И този по детски безкритичен клетник, в чийто душевен мир бродят демонични халюцинации, е бил основният спец по национална сигурност на нашата държава! Звучи абсурдно – но е самата истина.
Ще го опровергая изречение по изречение, макар че „опровержението“ на нечии налудничави брътвежи е най-неблагодарната задача на тоя свят.
1. Най-напред заглавието – „Не говорете за Русия абстрактно, от дивана в хола“.
Самият Слатински не е нищо друго, освен диванен експерт по чехли, който никога не е държал в ръце оръжие. Не знам бил ли е в казарма, съветските питомци бяха освобождавани от тая тегоба. За Русия и света от години той не знае нищо, освен това, което му казва телевизорът. Емоциите си изповядва главно в семейна обстановка и във фб. Едва ли днешните евроатлантически големци горят от желание да си общуват с него и да му поверяват тайни. Но колкото по-незначителен и невидим става, толкова повече нараства стръвта му да „споделя“ обсесиите си.
2. Слатински „разсъждава“ върху мобилизацията в Русия и призовава руските мъже да дезертират, вместо да се бият „за идиотията на бункерския Цар Плъх, заради бесовете на този Злодей!“ ( има предвид Путин, макар че тъкмо Зеленски стана пословичен с бункера си ).
А също:
„Чух от путинофили абсурдната теза – когато Украйна мобилизирала своите мъже никой не надигал глас, а като направила това Русия – се вдигнал такъв шум! Тезата е абсурдна и направо тъпа. Украйна мобилизира своите мъже, за да брани независимостта си, свободата си, териториалната си цялост и своето съществуване“…
Да сравним мобилизацията в Русия с мобилизацията, която скоро след началото на СВО, бе извършена от укронацисткия режим в Украйна. Тази мобилизация изстиска едномилионна армия от украинския народ като буквално го обезкръви. Часове след обявяването на СВО, укрорежимът предприе акция по „спасяване на жените и децата от Източна Украйна“, която явно беше добре подготвена предварително. Милиони украинки наводниха ЕС, а заедно с тях по уговорка с режима, дезертираха стотици хиляди украински мъже, привърженици на нацистката власт. Те ще бъдат използвани като ударни отряди на глобалистите в Европа, включително в България. Но това са „нацики“ – и всъщност става дума за разселване на нацизма в европейските държави. Слатински – бивш секретар и настоящ професор „по национална сигурност“ не обелва дума за истинския характер на украинската „дезертьорска вълна“, нито за пагубната мобилизация в Украйна на истинските малоруси – от която дезертиране е невъзможно.
3. Руснаците просто трябва да бягат от мобилизация, а не да организират протести срещу нея, защото ако протестират, ще бъдат тикнати в руските затвори – „страшни, мизерни, средновековни и пълни с плъхове и друга гризаческа паплач“.
Не знам какви са руските затвори, но украинските затвори и военнопленнически центрове едва ли са по-комфортни – там кастрират и секат пръстите и ръцете на пленниците. Впрочем украинският режим се самозаклейми като канибалски в момента, в който обяви, че няма да спазва Женевската конвенция.
Да се запитаме и защо срещу мобилизацията, обявена от Зеленский, нямаше протести? Защо хората панически се боят да говорят истината пред микрофон, освен официалните клишета, изречени от нарочни лица? Какво става с „колаборационистите“ в някои от „отвоюваните“ при „контранастъплението на украинските сили“ селища? Те в затвора ли отидоха или направо в общите ями?
4. Народът на Русия – „промитите мозъци на мужиците, алкохолизираното обществено съзнание, великоруските фантасмагории…“
Перверзните клевети, отправени от Слатински към руския народ и руската култура – с люта, патологична злоба, са най-явният признак, че авторът на „писмото“ е неспасяем психопат.
5. Събитията, за които „са виновни руснаците“ – „Октомврийският кървав преврат, братоубийствената гражданска война, унищожаването под нож на НЕП-а, зловещата колективизация, чудовищният гладомор“…
Всички събития, цитирани от Слатински, за които той обвинява руската държава и народ, са извършени от болшевиките, чийто произход няма нищо общо с руския и славянския. Това е глобален заговор на същите среди, които и днес воюват с Русия, за унищожението на руската държава и руския ген. Едва ли някой, бил той и Слатински, може да ме убеди, че другарите Парвус, Улянов-Бланк, Троцки, Свердлов, Каменев и Зиновиев са руснаци. Те извършват Октомврийския погром и последвалите злодеяния, за които по-сетне западната преса – пак тяхна маша – обвинява Русия. Това е техният чудовищен фалш – да обвинят жертвата си за собствените си престъпления. Гладоморът е налаган също в Ирландия и Бангладеш – нима от Русия?
Тая пропаганда днес вече е напълно разобличена и само душевно и умствено увредени екземпляри, не се срамуват да я повтарят.
6. Участта на горките германски мъже на Източния фронт – „мъжете, избивани като кучета из руските степи и в Сталинград, умират от глад и безчовечно отношение в руските концлагери“…
Връх на слатинското безочие! Кой покани фрицовете в Русия? На какво отношение могат да разчитат? На червен килим? И какво „човешко“ отношение показаха те в окупираните съветски области?
7. „Изнасилване“ на горките германски жени от руски войници след капитулацията на хитлериска Германия – „жените биват зверски, садистично, животински и безпощадно изнасилвани и то многократно от части на Червената армия“…
Бих казала, че в насладата, с която Слатински ломоти „за садистично изнасилване“, личи собственият му, дълбоко потиснат от фрустрации и семейни ограничения, полов нагон. Но когато ви се случи да прочетете „за изнасилване“ на украинки и германки от руснаци, знайте, че глобалните измамници са наблизо. Те обичат клеветите с остър мирис на интимно бельо. Бяха вкарали в обръщение и опашатата лъжа, че руските войници крадяли прашките на украинките и ги тъпчели в джобовете си. Колкото до Слатински, предвид оскъдната му литературна подготовка – не предполагам, че някога е чел романа „Капут“ на Курцио Малапарте, в който италианският писател разказва за бардаците с девствени украински и еврейски момичета, устройвани от хитлеристите в Украйна – за германските войници. Минава месец, момичетата вече са дрипи, разстрелват ги и зареждат публичните домове с нова партида непокътната плът.
8. СВО – „Русия води нагла, агресивна, цинична и престъпна война“…
Слатински – тук вече съвсем съзнателно – се стреми да заблуди читателя, че Русия е повела завоевателна война срещу една суверенна държава. И че украинският режим представлява украинския народ. Ето защо намирам за нужно повторя за кой ли път:
Майдановският режим на Зеленски няма нищо общо с волята на украинския народ. Този режим е унищожител на народа, върху който паразитира. От почти девет години този антинароден нацистки режим провежда геноцид над рускоговорящото население на Донецка и Луганска области. Русия започна освободителна акция в името на спасението на това почти 12 – милионно население.
Русия започна СВО на 24 февруари т.г. само дни или седмици преди да се състои подготвяният срещу нея удар от страна на укронацистите, зад които стоят НАТО, САЩ и ЕС. Те се нуждаеха от разпалване на Трета Световна война и може би действията на Русия отложиха или усложниха избухването й. Това обяснява и удивително експедитивната емиграция на „клетите украински бежанци“ – богатите слоеве в Украйна, близки до властта на Зеленски. Русия бе заплашена и с биологичното оръжие, подготвяно по границите й от десетките биолаборатории на украинска територия с прякото участие на сина на Байдън. Русия трябваше да вземе инициативата в свои ръце, а не да позволи на враговете си да я атакуват. В Украйна срещу Русия воюва не украинският народ, а глобализмът. Той никога няма да се съгласи на мирни преговори, освен ако не бъде принуден от бъдещ международен блок – съюзник на Русия. Желанието на глобалните злодеи е да се пролива колкото е възможно повече славянска кръв и да гинат славянски животи. Те се гаврят и пращат с присмех на заколение украинските войници и целия народ на Малорусия. Исторически нито Донбас, нито Луганск, нито Крим – принадлежат на Украинската държава.
Всичко това е известно до втръсване, но за нашите евроатлантически лакеи истината е без значение. Повечето от тях са психически здрави търгаши и простаци, които мамят и предателстват срещу финикийски знаци. Но сред тях има и безумци. Фанатици като Слатински. С този контингент е крайно време да заемат специализираните болнични заведения.
Милена Върбанова
