Иде пак часът на президента Румен Радев. Досега три пъти счупи стомната – с Герджиков и два пъти със Стефан Янев, респективно с Кирил Петков & Асен Василев. Четвъртият път всъщност пак си беше негов час, защото проектът ПП бе продуциран, наложен и рекламиран и с негово участие. Даже най-вече с негово участие. Сега топчето на рулетката пак застопори на неговата поста.
Въпреки че изглежда като стабилно занитен за институцията си, Румен Радев е в крайно тежко положение. Първо, защото е заобиколен от купища предатели. Второ – защото е заобиколен предимно от лица, които са там единствено заради личен и кариеристичен интерес, лица – семпли откъм качества, да не кажем по-острото – некадърни, лица, около пък които гъмжи от купища нефелници, чакащи своите пет минути слава, за да се нагъчкат и те във властта, па макар и за кратко. Трето – защото всички партии са явно или не явно – на нож с него. Четвърто – защото е под менгемето на натиск на американците, а за да тропнеш с крак на Херо Мустафа се иска мъжество балканско, което е извън „стандарта“.
Брилянтните източници на АФЕРА от Високите Порти информират съчувстващо, че Радев е направил видимо „разместване в доверието“ към някои лица от обкръжението си. И вярва единствено на двама – трима, които може и да са му верни, но са пак нефелни.
Радев си дава сметка, че това служебно правителство, което предстои да обяви, е последния му шанс за реабилитация след провалите с Герджиков и Стефан Янев. Впрочем, и Янев е отчетен като „не става“, но късно, както обикновено се случва с президентските работи. Доверениците около Радев обаче му пласират и внушават една удобна и подла мантра: „Няма хора“.
Нямало хора? Няма хора, бе! Ай сиктир!
Извън „сиктир“ -а нека хладнокръвно да анализираме „липсата на хора“. Дали има резон в тази удобничка „мантра“?!
Предвид това, че от години в „политическата секта“ (както я нарича Кеворк Кеворкян) се въртят едни и същи лица, логично е „да няма хора“. „Отвън“ в тази секта не е допускан никой, който може да разджурка Блатото, освен „нови играчи“, агентурно спуснати от американското посолство, като Простоидиотите Кирчо и Кокорчо. Спуснати точно навреме, веднага след катастрофалния провал на пишман „революционерите протестъри“ от едно „трио“, които бяха ползвани и режисирани удачно, но народа на мига ги усети колко са пробити още по време на „революцията“, която сами торпилираха.
В тази политическа Секта „нови хора“ няма как да бъдат допуснати, защото в нея и власт, и опозиция, без значение кой е в тази роля, си менкат далаверите и аферите на караминьол и извън светлината на прожекторите на слугинските медии са всъщност едно котило – алчно, продажно и вкопчено в консумирането на власт.
В този смисъл „няма хора“ е съвсем резонно като мантра за лица, на които липсва не само смелост, но и самоубийствено всеотдаване да счупят с юмрук матрицата.
„Няма хора“, защото списъкът с „хора“ е един и същ. В него едни и същи лица се въртят като в рулетка – един път са на червено, друг път – на черно и много рядко някой попада на нулата.
За „да има хора“ е нужен някой, който да реши, че НАИСТИНА си слага главата в торбата и направи избора, ВЪПРЕКИ американското посолство – първо и ВЪПРЕКИ – пасмината боклуци, която го е налазила като „екип“ и „стратези“.
Иначе Сектата ще се възпроизвежда до безкрайност.
Чуват се вопли „Ах, защо България няма своя Виктор Орбан“. Няма, защото само в България властва поговорката „преклонена главица сабя не я сече“ и защото само в България – когато излязат десетина войводи да я освобождават, те са предадени не от врага, а от българи.
Има и още един много важен детайл.
В България за да направиш партия, или както е модерно да се нарича „нов проект“ – трябват пари. Много пари. В България основно има два Центъра, откъдето текат огромните пари за тази цел. Не, че всеки много богат човек не може да помогне за създаване на нова партия, но в България всеки много богат човек предпочита по почина на „преклонена главица сабя не я сече“ да си накупува на аЛАнгро обичайните играчи от политическата секта, вместо да рискува да заложи на нов проект, който да разтури кочината. Защото Кочината е изгодна както на всички много богати, така и на всички от Сектата.
На този фон, историческите обстоятелства и Съдбата поднесоха на тепсия няколко пъти Шансове на президента Румен Радев да отиграе нестандартни ходове, разчупвайки Матрицата на Сектата. До този момент той проигра всичките му подарени шансове от Божията ръка. Предстои му поредния шанс.
Народът не е забравил и няма толкова бързо и лесно да забрави Простоидиотите, които доведоха България до тотална катастрофа, както и водят на бял кон Боко Тиквата и кохортата му, нещо, което впрочем бе единственото им „постижение“ от пребиваването във Властта. Народът няма да забрави лесно и бързо, че тези измамници бяха доведени за ръчичка от Румен Радев и прокламирани, и възхитително рекламирани от него. Това, че той го е направил под натиска на американците и Херо Мустафа никого не интересува – автогола остава завинаги във вратата на Радев. Даже и защото той не е бил мъж на място като президент на България, а не на колонията на САЩ – България.
Новото служебно правителство се очертава с къс период на управление, но е важно за провеждането на избори. Вече е отчетен налагания медийно Даниел Вълчев, че „не става“. Гълъб Донев – също „не става“.
Ах, „няма хора…“…
Нямало хора? Няма хора, бе! Ай сиктир!
„Няма хора“ е единствено за онзи, който сам се е поставил в „буркан“ с липса на широк хоризонт около себе си и е позволил шепа хрантутници около него да му бършат парченца кръгозор от стъкления буркан, налагайки му „екип“ от хора, които вероятно добре работят на бюро, бъркайки си в хабилитираните носове, но хабер нямат от терена на реалността. И който сам е направил избора си – да коленичи пред Господарите на матрицата.
А когато няма и народ, който да ОСЪЗНАЕ ролята си, главната си роля, положението е безнадеждно. Като горчива карма, която трябва да се изпие до дъно.
Точно тази плахост, меко казано, да не употребим тежка дума, тази липса на действия „а ла Орбан“, бетонира матрицата на политическата секта. „Няма хора“ се превръща в оправдание на мекушавостта да издириш, рискуваш и да наложиш хора, които никой не иска да види и чуе от Сектата и води до лесното прогнозиране на поредните избори. Много ниска избирателна активност, угодна за Сектата, а много ниска – защото истината е, че хората не излизат да гласуват, защото са отвратени от предложените им на тезгяха от Сектата едни и същи „играчи“. Същото „разпределение“ плюс – минус от СОФТУЕРА на машините, защото ако някой си мисли, че фалшификациите с хартиените бюлетини са по-големи от тоталната фалшификация със софтуера на машините, значи е пълен идиот.
А всичко започва от ЛИЧНОСТТА. Когато не залагаш на Личности, с характер, със сърце и качества, а залагаш на безлични лица единствено „бляскащи“ с дипломи и биографии, и хабилитирани приноси, залагаш на мишоци. Без обиден смисъл – мишокът е страхлив, той никога не е вървял по сокаци, той не знае какво е да оцеляваш на терен и единственото, което го вълнува са парите – веруюто на матрицата. Прибавяйки и комлексарството за кариера и власт и запечатката е готова.
Ако аз бях на Радев щях да играя ва банк, защото времето за маньоври приключи. И щях да заложа на рискови, но качествени личности, личности „спорни“, но само за „политкоректните идиоти“, личности сърцати и с ХАРЕКТЕР, личности „лоши“, но стотици хиляди по-качествени от уж „добрите“, личности извън Матрицата.
Но!
Затова не съм Радев.
Веселина Томова
https://afera.bg/
