Пак да ви припомня КОЙ управлява България, че идват избори и да няма изненадани от това, което ще се случи после.
Та иде отново реч за мозъчните тръстове.
Едно от най-убийствените неща за България са и т.нар. мозъчни тръстове. Самите мозъчните тръстове се представят като неправителствени организации, чиято цел е развитието на демокрацията, свободния пазар, гражданското общество, индивидуалните права и т.н. Те претендират да се занимават с научна дейност в областите на политиката, правото, социологията, икономиката и дори културата. Организират срещи и конференции, издават печатни материали, присъстват в медиите, лобират за прокарването на опредени закони и самите те пишат законопроекти. До тук невинно и много добре.
НО , проблемът е, че мозъчните тръстове не представляват и не развиват гражданско общество, тъй като нито инициативата за създаването им, нито проблемите с които се занимават са повдигнати отдолу, т.е. от гражданите. Инициативата за създаването им и дейността им се определят изцяло от техните СПОНСОРИ чрез така наречения „“проектен принцип““, т.е. финансират се само угодни на спонсора теми и задачи, които имат малко общо с интересите на гражданите.
Магнатът и валутен спекулант Джордж Сорос, чрез неговата фондация „Отворено общество” е може би най-известния спонсор на мозъчни тръстове. Почти всички български мозъчни тръстове произлизат от „“Отворено общество““. Следващата организация главен спонсор е USAID, която е имала офис в България до 2008 година. За мозъчните тръстове е характерно, че не се представят с имената си, а с хората си. Така когато Иван Кръстев говори по телевизията той се представя като политолог, а не като създател и шеф на мозъчния тръст „“Център за либерални стратегии““ (ЦЛС). За Иван Кръстев спокойно може да се каже, че е черният кардинал на българския преход. Георги Ганев, Румен Аврамов, Деян Кюранов и Йонко Грозев също са от ЦЛС. Евгени Дайнов, преподавател в Нов български университет (НБУ), е основателя на „“Център за социални практики““ (ЦСП). От ЦСП е и Васил Гарнизов, също преподавател в НБУ. Огнян Минчев е основател на мозъчния тръст „“Институт за регионални и международни изследвания““ (ИРМИ). Един от най-вредните за страната мозъчни тръстове е Института за пазарна икономика (ИПИ). Основател на ИПИ е Красен Станчев – изпълнителен директор на ИПИ (1993 – януари 2007); народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), председател на Комисията по околната среда, член на икономическата и правната комисии, член на съвета за икономическа политика към президента (1996 – 2001). Членовете на „“Съвета на ИПИ““ също не са случайни хора: Левон Хампарцумян , Мартин Заимов, Калин Христов, Димитър Вучев. Други български мозъчни тръстове са „“Центъра за изследване на демокрацията““ – Огнян Шентов, Георги Прохаски, Владимир Йорданов, Александър Стоянов, „“Европейски институт““ – Владимир Кисьов, Любов Панайотова, „“Международен център за изучаване на малцинствата и междукултурните връзки““ – Антонина Желязкова, Фондация „“Пайдея““ – Георги Казаков, Мартин Заимов, „“Център за академични изследвания““ – Александър Кьосев. В групата на мозъчните тръстове е и „“Институт за изследване на близкото миналото – Ивайло Знеполски преподавател в СУ, Димитър Паница. Нека все пак не забравяме и „“майката на майките““ на всички мозъчни тръстове – „“Институт Отворено общество – София““ – Георги Стойчев, Георги Ангелов.
Всички споменати до тук мозъчни тръстове са десни, либерални и дори крайно десни. В мрежата се появяват и леви тръстове едва след 2002 година. Такъв е „“Института за социална интеграция““-Живко Георгиев … Сергей Станишев . Не бива обаче да се пропуска Нов български университет, който също е на финансиране от Сорос, както и Американския университет в Благоевград. Дейностите на мозъчните тръстове обхващат доста обширна област, която най-общо може да се нарече прокарване на чужди корпоративни интереси под маската на създаване на демократично гражданско общество. На езика на мозъчните тръстове това се нарича „“създаване или запазване на либералния консенсус““. Мозъчните тръстове са узурпатор на общественото мнение. Тяхната недекларирана цел е да доминират общественото мнение, така че алтернативна идея да не може да пробие. Мозъчните тръстове постигат това благодарение изцяло на външното финансиране. Една от декларираните цели на спонсорите на мозъчни тръстове е „“развитието““, на политически и икономически кадри („“млади, енергични и иновативни““ по терминологията на тръстовете). Формирането на приятелски настроени елити в чуждите страни е дългогодишна практика на западните страни и по специално на САЩ. Така започва и историята на неолиберализма в Латинска Америка – с обучаването на голям брой латиноамерикански студенти в Чикагската школа на Милтън Фридмън. Но докато никой в Латинска Америка не взема на сериозно кадрите на Чикагската школа, преди САЩ да устроят преврата на Пиночет, то в България БКП предава идеологическите си позиции и сама поканва (Андрей Луканов) „“Отворено общество““. При липсата на финансиране и на здрава идеология западните фондации лесно намират кандидати да получат пари, привилегии, пътувания в чужбина и „“модерно““ обучение, което всъщност означава индоктриниране и се заплаща с идеологическа вярност. През „“Отворено общество““ и мозъчните тръстове са минали повече български политици отколкото предполагате. Измежду тях са Александър Божков, Димитър Луджев, споменатия Красен Станчев, Николай Младенов, Сергей Игнатов, Мартин Димитров.
Но основната маса политически дейци на мозъчните тръстове не навлизат в политиката, а стоят в сянка. Това се изисква за запазване на имиджа им на „“независими експерти““. Като експерти обаче, те реално пишат законите на страната ни по правилата които им спускат финансиращите ги организации. Една от целите на мозъчните тръстове е да монополизират областта на социалната, политическата и икономическата експертиза, така че каквото и да е правителството то да няма алтернатива при търсенето на експертно мнение. Като се има предвид че лявото правителство на Станишев въведе плосък данък от 10% и ИПИ претендира да го е убедил в това, то можем да кажем, че да, българските мозъчни тръстове успешно са монополизирали политическата социалната и икономическата експертиза.
Друга основна задача на мозъчните тръстове е лобиране. „“Експертите““ са в сравнително близки отношения с политиците и политическите партии. Те оказват значителна подкрепа на СДС през 90те. Те са писали дори речите на Иван Костов и Надежда Михайлова. Лобирането им не се изчерпва само с прокарване на законопроектите които са написали по финансирани отвън проекти. Лобира се дори за интересите на частни американски фирми, като един известен случай, е подкрепата на Огнян Минчев за даването на ТЕЦ Марица-Изток 1 на американската AES. Тук трябва да се спомене и наличието на много кадри на тези мозъчни тръстове в ГЕРБ. Всъщност ГЕРБ изначално е създаден като партия, а Бойко Борисов е лансиран именно от мозъчни тръстове. Впоследствие ГЕРБ е напълнен с подобни кадри. Достатъчно е да се видят назначенията в двата служебни кабинета на Плевнелиев от които старт получават познати в настоящето герои, вкл. Евгени Ангелов, Кирил Петков, сем. Лорер, Асен Василев. Видно с просто око е и разставянето на второ ниво във властта из различни политически кабинети на хора като Божанов, Калина Константинова и много други.
Всъщност в България за пръв път се експериментира със създаване на партия на база мозъчни тръстове чрез преобразуване на групата за натиск „Протестна мрежа“ в политическа партия „Да, България“.
Трета много важна задача на мозъчните тръстове е информационния монопол. Контролирането на „“демократично““ общество не се изчерпва с контролирането на правителствените решения и законодателството. Необходимо е да се контролира и общественото мнение, мнението на народа, за да има пълна сигурност, че няма да възникне неконтролирана идея отдолу, от народа, така както се очаква да възниква в демократично гражданско общество. Именно затова експертите от мозъчните тръстове непрекъснато се появяват в медиите. Медийната изява е една от целите им, която се отчита пред финансовите донори, пример са отчетите на ИПИ. Симбиозата между медии и мозъчни тръстове е доста тясна. Почти няма голям сериозен ежедневник в който експертите да не публикуват. Изданията на Икономедия (Иво Прокопиев), „Дневник” и „Капитал” са нещо като трибуна на мозъчните тръстове. Предавания „“Панорама““ на БНТ са превзети от „“експертите““и мн. др. да не кажа всичките предавания на БТВ и НОВА.
Мозъчните тръстове имат свой език и код с който манипулират общественото мнение. На преден план се изтъкват елементарни противопоставяния, които поставят народа пред несъществуващ избор, който в медийното пространство е популярен като „“цивилизационен избор““. В езиковия код на манипулаторите от едната страна стоят минало, комунизъм, Изток, Балкани, Русия, православие, тоталитаризъм, предмодерно общество, принуда, неподвижност и т.н, а от друга бъдеще, капитализъм, запад, САЩ, Европа, просвещение, пазарна демокрация, модерност, свобода, динамичност. Всяко събитие или личност се облепят със съответните етикети и това следва да изчерпи дискусията. Както 500 години са ни потурчвали, сега пак наши еничари ни поевропейчват, поамериканчват и пр. С две думи, думите – патриот и Българин….станаха мръсни думи благодарение на тях. На „“експертите““ от мозъчните тръстове не са им чужди месианството, арогантността и невежеството. В крайна сметка, човек може да възприеме неолиберализма и безалтернативността на капитализма само поради невежество. Но невежеството е онова, в което те са обучавани на Запад. По-точният термин обаче не е обучение, а индоктриниране. Завладяването на българското политическо, експертно и културно пространство от индоктринирани връзкари означава само едно – обезглавяване на страната и лишаване от интелектуален елит, потъване в невежество до степен да не можем да изберем шепа хора за правителство и народно събрание. Избора е все между некадърни национални предатели. Правителствата на ГЕРБ е много добра илюстрация на този факт.
Ако за някои е утеха нека спомена и че основоположниците на българските мозъчни тръстове, Иван Кръстев, Евгени Дайнов, Деян Кюранов и т.н. са деца на членове на ЦК на БКП или техни приближени и имат стаж като преподаватели или изследователи по идеологически дисциплини (например в Института по история на БКП).
Даниел Божилов
