Не е моралистки въпросът за разминаването между чувството за дълг и користта във властта
Нужните промени минават през възстановяване на разбирането за политиката като служение
Чуди се лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов „Тези хора, като знаят какво са направили, как излизат да говорят“. Може би е слисан, дори изумен! Едва ли. Отдавна е известно що за хорица са тези политици, познава им безочието и шарлатаниите от доста време. Много отблизо, в топла сглобка упражняваха власт партиите им.
На теория участието в активната политика би трябвало да бъде висша форма на обществена служба, а не проникване на тази сцена, примамлива за преследване на лични изгоди. Все още има у нас някакъв процент граждани, които с такова очакване участват в избори. Стават все по-малко, напредва разминаването между очакванията на обществото от властта, и това, което тя показва.
Много отблизо, в топла сглобка упражняваха власт партиите им.
На теория участието в активната политика би трябвало да бъде висша форма на обществена служба, а не проникване на тази сцена, примамлива за преследване на лични изгоди. Все още има у нас някакъв процент граждани, които с такова очакване участват в избори. Стават все по-малко, напредва разминаването между очакванията на обществото от властта, и това, което тя показва.
Но пак се намират достатъчно подкрепящи доказаните лъжци и безхаберници. Очакват онези да се освестят, да покажат честност, отговорност и грижа за общото благо. Нямат реален политически избор за политици, които да представят и бранят интересите и правата им – другите са същите. Зинали за власт, за да правят сделки с обществения интерес в полза на лични или партийни цели.
Рядкост са водените от чувство за дълг спрямо държавата, народа и общественото добруване, както напоително уверяват през медиите техните партии и наети за целта пропагандисти. Налице е противопоставяне между лични и групови ползи с обществения интерес. Както и конфликтът между служенето на обществото и стремежа към облагодетелстване чрез политическо влияние.
Томас Джеферсън, един от бащите основатели на САЩ: „Стремете се винаги да изпълнявате своя дълг и човечеството ще ви оправдае даже при някой неуспех.“
Дългът е осъзнаването на едни или други изисквания като свои лични морални отговорности. Заедно със съвестта са двете страни на една монета. Любовта към това, което сам си възложиш да правиш, според Гьоте. В обществения интерес дългът придобива заповеден характер, формира моралния товар на човека спрямо другите хора и самия себе си.
Пандемията отмина, но остави в масовата психика сериозни последствия. Стовари ги за Европа и тригодишната война в Украйна. Да добавим напреженията в глобалните вериги на доставки, енергийните сътресения и инфлацията. Световната общност е във фаза на глобални трусове и перманентна несигурност. И все по-зле скрито предателство на политическите елити.
Очевидно е криза задълго, предопределяща новия контекст за взимане на политически решения. В него с болезнена яснота проличава какви по характер и колко тежки могат да бъдат последствията, ако властта действа користно, а не пределно отговорно за народ и държава. Не ден за ден, защото късият хоризонт ще стане пролог към дълга зима.
В период, през който нациите, държавите и съюзите са подложени на извънредни изпитания, стабилизиращият фактор се очаква да бъде политиката. Наблюдаваме друго – процеси на затваряне и егоизъм, на управленско късогледство с елементи на безхаберие и паника.
В исторически момент, когато в света се пренаписват правилата в икономиката и финансите, когато в държавите все по-осезаемо се долавят тътнежите на няколко глобални кризи. Хората в тях се оказват пред въпроса, ще се появи ли критичен процент политици с чувство за дълг.
Все повече решения в Брюксел се взимат с диктаторски маниер. Без мисъл за дългосрочно оцеляване на идеята за единство на нациите, а с оглед интересите на няколко западни страни, на някои партии и задкулисни групи. При явен дефицит на държавнически подход, заменен от грижа за лично политическо оцеляване, транзакционни сделки под влиянието на корпоративни лобита.
Долавя се различно разбиране за дълг – като на Оскар Уайлд: „Това, което изискваш от другите, но не правиш самият ти.“ Характерно за политици и властимащи с къс хоризонт пред себе си. За опрените на т. нар. еталонна власт със стремеж за съответствие на спуснатия отгоре идеал или на пълно подчинение на Образцовия лидер.
Или за заложилите на експертната власт, задоволяваща нуждата от сигурност – „експерт ли е, значи знае какво е правилно да направи“. Биват упражняващи власт-принуда, основана на страх и пълен контрол над информацията. Властта не е само политическа. Който чувства срам, той чувства и дълг, гласи японската поговорка.
Евросъюзът е изправен пред едва ли преодолимо изпитание – да остане конкурентоспособен и единен в свят на свиващи се ресурси и взривни технологии. А страда не само от жестоки външни удари, но преди всичко от вътрешни язви и конфликти. Една от лютите язви е липсата на морално лидерство. Язва в ЕС, сред политическата класа в страните, поради страшна криза на ценностите.
Сред Ония Брюкселските дългът отсъства. Когато го няма обаче, плащат обществата в ЕС. Не е моралистки въпросът за разминаването между чувството за дълг и користта във властта. Той има измерения, които засягат пряко всеки гражданин – от инфлацията в магазина до сигурността за утрешния ден.
Обществото плаща цената с нестабилност, неравенства, бедност, демографски срив. И по Онези модели отглежда мамини синчета вместо мъже. Възпитавани главно от жени в детски градини и училища. Чувството за дълг е много важна съставляваща на мъжествеността. Липсата му сред все повече мъже в голяма степен обяснява огромната криза в семейството, после и в страната.
България не просто изостава, а рискува да изпадне от ключови процеси в ЕС, от разпадните включително. Не заради липса на ресурси или подкрепа, а заради липсата на политическа воля и компетентност. От управници, заредени с разбиране за дълг и готовност да се жертват за национални и обществени интереси.
И точно в момент, когато България има нужда от политическа мобилизация, страната буксува между партии, които се борят не за кауза, а за позиции. Липсва дебат за бъдещето, има наддаване за позиции и кресла. Над обществените приоритети доминират партийните интереси. Назначенията не следват принципа на компетентност, а на лоялност.
Явно този модел се е нормализирал, политическата корист вече не възмущава, дори не изненадва. Но промените няма да се случат с нова партия или нови лица на билбордовете. Нужните промени минават през възстановяване на разбирането за политиката като служение.
Това означава прозрачност, отчетност, етични стандарти, смислен обществен дебат. На поколение политици, които приемат властта като дълг, а не като трофей. А политическата дейност като служба, а не като кариера. Опрени в този все по-нестабилен и опасен свят на здрави национални ценности, а не на спуснати отвън схеми.
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
