Страшна, епична битка води държавата с „мигрантите и трафикантите им заради незаконно преминаване на границата“. Обявяват бедствено положение в пограничните райони заради тях, хвърчат едни условни присъди след споразумения, дебнат патрули от Капъ Куле до Черно море и от Дунав до Тракия. Монументално!
Но за друго става дума в случая. Нали до онзи ден мигрантите бяха бежанци, а трафикантите им герои /като онази германска капитанка на лодка, например, която се правеше на такси от Либия до Сицилия/. Какво се промени? Войните ли спряха, идеалът ни за щастлив живот в Европа на всеки близко и средноизточен главорез ли вече не е съвсем същият, нали щяхме постепенно да отменяме границите – този символ на робство над човешката душа?… Какво, по дяволите, се промени? Плюшените мечета ли свършиха, разреваните зелени активистки ли си намериха по-вълнуващи занимания, езикът ли преживя еволюция и мигрант вече не е бежанец?… Същото и с останалото. Пряката власт на народа /референдумите/ вече са мръсна дума. И не само, когато говорим за Русия, не само… Ами Плановата икономика – Китът на социалистическия строй от съветски тип също се оказа върховна ценност за Брюксел. Чуйте пак програмната реч на Урсула.
Изобщо, едни ценности излизат от обращение, обратните на тях – влизат. Вървят котировки в реално време. И паника на фондовите борси за ценности За евроценности.
