Парламентарни психопати водят държавата към пропастта!
Свидетели сме на пълна управленска импотентност и тежка политическа безидейност. Същите пак говорят за избори, а няма и месец след последните… На колко точно избори трябва да се явят, за да разберат и те, че така не става и самите те не стават. По класическата схема от тридесет години за пореден път бъркат инструментите с целите. Затова и ефектът е плачевен, каквото и да пипнат. На едните им е голям зор да ни набутат на всяка цена в Еврозоната, на другите да ни вадят от НАТО…
На хоризонта се задава криза в енергетиката, проблеми с лекарствата, по улиците е като каубойска среща, но затова няма и да чуем от парламентарната трибуна. Депутатите са забравили, че освен избор на Министерски съвет имат и законодателна дейност, а дори още няма създадени постоянни комисии, които да гледат законопроектите…
Мандатите се подхвърлят като топки и никой за нищо не иска да носи отговорност. Сега лайт мотив е да се прави кабинет против еди кой си, а не за нещо. Сами си вадим изводите какъв политически и времеви хоризонт има нещо подобно.
Безумието съвсем е обзело парламентарните партии. След като и вторият мандат вече е химера (поне такива са заявките), остава третият. И е без значение кой ще е мандатоносител, защото очевидно ще бъде на някоя от малките групи, които са много далеч от формула за стабилно управление. Затова с третия мандат трябва да се мисли за експертен кабинет без политически физиономии с много ясен хоризонт и цели. А именно – да даде шанс Парламента да поработи шест месеца, да се приеме поне бюджетът на държавата, някои законопроекти и обществото да си отдъхне. Тази формула предполага поне 2 от големите парламентарни групи да си смалят егото и да дадат подкрепа с ясното съзнание, че печелят време и за себе си. Ако се стигне до третия мандат, Президентът следва да направи нов кръг консултации, защото иначе рискуваме държавата съвсем да спре.
Кризи се решават с преговори, а не с фръцкане и тропане по масата!
Карлос Контрера
