ПЕРИПЕТИИТЕ НА МИРНАТА СДЕЛКА…

От казаното от президента на Русия на среща с африканската делегация следва, че първоначално обявените и абстрактно звучащи цели на НСО (демилитаризация, денацификация и др.) предполагат доста конкретни задачи. А именно с помощта на военна сила да се наложат политически (постоянен неутралитет и вътрешнополитически задължения) и военни (параметри на въоръжените сили) ограничения на Украйна.

Към това можем да добавим неотдавнашните аргументи на Лукашенко с намек за някои териториални и финансови обмени, обсъждани в Истанбул (тук, като се има предвид източникът, степента на изкривяване може да бъде значителна).

Изводът се налага сам: когато дава заповед за използване на сила, руското ръководство не е имало предвид екзистенциалната битка за нов световен ред. Ставаше дума преди всичко за решаването на украинския проблем и на първо място във военно-политически параметри.

Любопитно е, че ако хипотезата за целите и задачите е вярна, тя трябваше да осигури решаването на въпроса не толкова с ревизионистко-революционни, колкото с консервативни инструменти – гаранти на споразуменията, както видяха журналистите на парчета хартия, трябваше да бъдат Великобритания, Китай, САЩ, Турция, Франция и Беларус.

С други думи, разширяване на кръга на участващите и забележимо увеличение на ставките, но схемата е същата като в условния „Минск“. Вероятно с очакването да се премине към обсъждане на „дългосрочни гаранции за сигурност“ в духа на ултиматума от декември 2021 г.

Какъв беше механизмът за изхвърляне на подготвените документи „на бунището на историята“, както се изрази Путин, който точно отхвърли текста и провали преговорите, вероятно ще научим от мемоарите много по-късно.

Междувременно, ако всичко е така, както изглежда, можем да констатираме несъответствието между мащаба на действията на руската страна (начало на пълномащабна военна кампания срещу сателитната държава на световния хегемон) и очакванията относно способността, за да ги завърши с доста минималистични резултати (коригиране на някои териториални придобивания и „финландизация +“ (нтралност) на упорития съсед).

При първоначалния размах беше странно да се разчита на такъв доста умерен резултат и съгласието на противника и най-важното на неговите патрони. Всъщност това показа резултатът. Какъвто и мащаб да беше замислен, той все пак стана епохален. Сега определено не може да се говори за нещо като Истанбулски мир. Въпреки това не се препоръчва да се отказвате от нищо в съвременната реалност.

Няма причина да се смята, че в Кремъл не са разбрали, че самото решаване на украинския въпрос е неразривно свързано с цялостната конфигурация на световната система. Най-малкото с признаването от страна на Запада на недопустимостта на създаване на сателитни държави, враждебни на Русия, върху, както казва Путин, исторически руски територии. Защото документът, показан от руския лидер, ако беше подписан в Истанбул, щеше да означава, че САЩ са изоставили борбата за Украйна като свой проект.

Да, това далеч не е установяване на нови правила на играта, но определено би било отхвърляне на старите, според които никой друг освен САЩ не може да има свои собствени сфери на влияние.

Само историците ще преценят дали администрацията на Байдън е намекнала за възможността за такова решение чрез евакуирането на посолството от Киев и други жестове; каква е ролята на Великобритания и лично на Джонсън в нарушаването на компромиса; накрая, ако Истанбулският документ не беше просто лист хартия, ако руската армия действаше по-успешно. Но изглежда погрешно да се отрича мащабът на играта, която тогава започна Кремъл.

Украинският въпрос през февруари 2022 г. беше подобен на източния ОТ 19 век. Ннеговото решение стана ключово за определяне на характера на отношенията между великите сили.

Листчето паказано от Путин на пресконференцията:

Приложението към Договора за постоянен неутралитет и гаранции за сигурност на Украйна, в което е посочена военната техника, която е в бойния състав на Въоръжените сили на Украйна, публикуват журналисти от пула на Кремъл: