По повод, че Брюксел пак си чеше мъдете и захвана да забранява пушенето на открито.
Някъде към 2010 беше, отидох командировка с една група български сомелиери в Тоскана.
Отседнахме в Сиена и от там в околните винарски градчета и села се наслаждавахме на хубавото вино – сомелиерите пиеха глътки и плюеха да го оцняват, ние, лаиците, си го гълтахме на поразия.
В чудната Тоскана италианците като едни дисциплинирани немци, все едно не са най-артистичния народ на Европа, зверски спазваха забраната на пушенето в ресторантите.
Вечерта бяхме в подземна винарна в Сиена, сериозните пушачи се измъчихме, ма се държим културка – издържахме. Обаче няма как да се запием и тръгнахме по тесните улички да се разхождаме – аз права цигари не пуша, еле по принуда.
Беше гмеж от народ – млади, стари – стоят пред заведенията и павкат отвън.
На другия ден, както е редно, тръгнах из града по бутиците – е, в Италия си, поне едни обувки и чанта, ако не си купиш, що си била път само за едно вино!
И се натъкнах на кошмар – средновековният калдаръм на сиенските улици не можеше да се види от фасове. Окото ми се уплаши. Това бе останало от вечерното пребиваване на жителите пред заведенията – фас до фас, мама миа!
Това бе резултатът от грижата за здравето на евроиталианците в частност.
Гранде тъпотия!
В други градове на Европа не зная как е и не пожелах да зная…
Зоя Деянова
