Покрай деня на народните будители и филма „Гунди“ се замислих дали може да се направи класация на 10 най-знакови филма на десетимата най-ярки български режисьори. Филми, които са крайъгълни камъни в българското кино, които характеризират народопсихология, интереси и манталитет. Много е трудно, много е индивидуално, но ще е забавно да се пробва нещо такова.
Моята би изглеждала така:
9) Никола Рударов и „Комбина“
Един от редките опити да се направи да се жанрово кино, като се е получил интересен неоноар екшън с типичната фатална жена, както и със скоростни сцени със соц-автомобили. Култов, но ако трябва да съм честен „От нищо нещо“ е по-добрият филм на Рударов.
Виктор Божинов и „Възвишение“.
Пребийте ме с камъни, но „Възвишение“ по романа на Милен Русков е единствения съвременен български филм, който наистина харесвам. Технически много добре изпипан, нещо което е проблематично в българското кино, заради липса на сериозно финансиране. История за миналото, но сякаш писана за да осъзнаем настоящето. Виктор Божинов седи зад „Голата истина за група Жигули“ и зад сериала „Под прикритие“, което е доказателство за артистичните и технически нъ заложби.
7) Методи Андонов и „Козият рог“.
Методи Андонов е режисьор на филми като „Бялата стая“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, но едва ли някой българин би извадил „Козият рог“ от топ 10. Просто защото любовта е по-силна от омразата, или поне така е във вечната приказка на изкуството, независимо в коя ера сме.
6) Борис Шаралиев и „Всичко е любов“.
Борис Шаралиев е вероятно моят личен фаворит сред българските режисьори, под чийто талант са поникнали филми като „Рицар без броня“ (клипчето е сцена от филма), „Сбогом, приятели“, „Един снимачен ден“.
„Всичко е любов“ е обаче най-стойностният от изброените, извадил на показ трудностите във взаимоотношенията между млади хора, представени в драматична история, поникнала от класовите предразсъдъци.
5) Владимир Янчев и „Топло“.
Владимир Янчев е един от най-ценните режисьори в българското кино, под чиято режисура са измайсторени филми като „Любимец 13“ с Апостол Карамитев и „Невероятна история“.
Но „Топло“ е най-българския, балкански филм, който изобразява любимата ни тема – съседските взаимоотношения в жилищна кооперация и характерните за тези географски ширини административни небивалици и неуредици. Няма друг български филм, който толкова добре да опише нашенските характерни битово-социални особености, разбира се, с любимият ни хаплив хумор и сарказъм.
4) Николай Волев и „Да обичаш на инат“ (1983)
Волев е известен с два от най-паметните филма на Тодор Колев – „Двойникът“ и „Господин за един ден“, ни неговият голям шедьовър е „Да обичаш на инат“, в който са представени болезните и проблемни взаимоотношения между баща и син, ученик и учител, власт и народ. В един от най-комплексните български филми проследява трудния път на изкуплението.
3) Димитър Петров и „Таралежите се раждат без бодли“.
Много е трудно да се избере най-добрия филм на Петров измежду гореспоменатия или някои от другите му произведения като „Куче в чекмедже“ или “ С деца на море“, но едно е сигурно – това е режисьорът, който най-добре е изобразил магията на детството на лента, използвайки инструментте на неореализма. Но сякаш „Таралежите“ изследва най-добре поведението на децата поставени в различна среда с различни истории.
2) Людмил Кирков и „Оркестър без име“.
Кирков циментира също своето име с редица обичани от поколения филми като „Момчето си отива“, „Равновесие“, „Селянинът с колелото“. Неговият Магнум опус обаче си оста „Оркестър без име“ – филмът от 1981, създал може би най-паметните и колоритни образи в българското кино. Наред с познатите ни теми като фаворизиране на визия пред талант, която ни предст представена чрез героинята на Катето Евро, наред с трудностите и борбата на музиканти и артисти да пробият на голяма сцена. Чрез историята на една група от музиканти се срещаме с теми за приятелството, любовта и саможертвите в името на изкуството.
1) Иван Андонов и „Вчера“.
На първо място бих поставил Иван Андонов и филма „Вчера“ от 1988 г. Андонов е режисьор на редица култови и обичани филми като „Опасен чар“ и „Дами канят“, както и получилият широк отзвук и разбунил духовете сериал „Дунав мост“. Но неговият голям шедьовър си остава „Вчера“, описващ големия сблъсък между младото и старото поколение, между общоприетото, традиционното срещу новите идеи, модни течения. При това не на идеологическа основа, а много хитро е подхваната психологическата страна. Влиянието върху поведението и психологията, желанието на младите за бунт, за смяна, срещу страховете, а може би и опита. Този вечен сблъсък, който още ни тресе, особено нас след години на преход, а и ще е вечна тема и занапред. Технически много по-добре направен от всички останали филми от тази епоха.
– Както забелязвате липсва 10. Него съм оставил за вас, или с надеждата той да е за бъдещия шедьовър на българското кино.
Daher Farid Daher – Lammoth
