Последният, недовършен роман на акад- Антон Дончев „Вълчан войвода и златото на Лизимах“, вече е на пазара. За това съобщи съпругата му Райна Василева, отправяйки покана за премиерата – 19 декември от 18.00 часа в зала „Анел“ на хотел „Анел“.
До последните си мигове Антон Дончев е работил по книгата за Вълчан Войвода и неговото митично златно съкровище. Писателят се хвърля в житейската въртележка на легендарния Вълчан войвода, навръх своите 90 години, когато се е уверил, че това е изключителна личност в нашата история.
„Антон имаше уникален начин на писане. Предварителната подготовка, която прави, е изключително задълбочен процес, който засяга и най-малките подробности и факти за сцените, героите и развитието на сюжета.
И едва когато романът мисловно е завършен напълно в глвата му, просто сяда и го пренася върху белия лист“, разказва Райна Василева – голямата любов на писателя.
Както е известно двамата се запознават през 1974 г., когато във Военния театър Асен Шопов поставя “Време разделно” по едноименния роман на Дончев, донесъл му световна слава.
Постановката пълни салона, но поради политически причини е свалена от сцената.В ролята на Севда е младата Райна Василева, която впечатлява писателя с чар и талант.
Следват приятелство, харесване, чувства и истинско емоционално и творческо съжителство до последния миг.
„Антон Дончев пише на ръка, не обича техниката, защото го разсейва. Един път написаният текст е окончателен. Не се поправя нито ред. Нито ред!
Колкото и невероятно да звучи. Свидетелка съм на написването на книгите му за Аспарух, Рьорих, Странният рицар, Кракра, сянката на Александър Велики…“, споделя Райна Василева интимните моменти от творческия процес на писателя.
Вълчан войвода е един от най-мощните пазители на бъргарския дух и радетел за българскто освобождение.
Последното прозведение на акад. Дончев е посветено именно на тази вълнуваща личност от нашата история.
За съжаление писателят не можа да види в завършен вид творбата си. Публикуването на романа идва година след неговата смърт (20 октомври 2022), след като съпругата му успява да разчете ръкописа.
„Идеята Антон да напише книга за Вълчан войвода дойде след като видя паметника му в село Раювци. И изля текста върху белия лист. Когато пишеше, около него трябваше да бъде абсолютна тишина, само белият лист пред него.
Не можа да я довърши. Той намираше невероятен начин да изрази логиката на нещата, логиката в историята“, разказа Райна Василева.
Паметникът на Вълчaн вoйвoдa в село Раювци е първият по рода си паметник на почти митичният борец за свободата на България. Намира се на около 11 км западно от град Елена.
Седем-мeтpoвият пocтaмeнт е дeлo нa cкyлптypитe Димo Бoйчeв и Влaдo Мъникoв, които са paбoтили въpхy създаването oкoлo една гoдинa. Монтажът му се извършва през август 2015 г.
За митичния Валчан войвода легенди разказват, че всички хазни обирал с ищях, кеф и ум и затова събирал несметни богатства в не една от пещерите на Странджа. Образът му е описан като символ на герой, прочут и известен.
Постепенно Вълчан войвода придобил най-вълнуващите човешки черти, характерни за българските хайдути – народни закрилници. Той е олицетворявал народния стремеж за преклонение пред силната, свободолюбива и властна личност.
Вълчан Бимбелов (Вълчан войвода) е роден в някое от селата или махалите край Малко Търново през 1775 г. До 18-годишна възраст той пасе овце. Залюбва се с най-личната девойка в селото Рада и решават да си пристанат. Тя обаче е харесвана и от сеизина Исмаил ага.
Агата изпраща заптиета да арестуват Вълчан, в кауша го пребиват и му казват, че само ако се доближи до Рада, ще му “резнат” гърлото.
Девойката е взета насилствено от Исмаил ага. Вълчан бързо се възстановява от побоя, с няколко свои другари една нощ проникват в дома на Исмаил ага и отвличат Рада. При завързалата се престрелка тя е ранена, а по-късно умира.
Само за три месеца след тази случка Вълчан събира около 70 души, млади като него българи, които не могат да търпят турската тирания. Пръв съратник му става поп Мартин, байрактар най-напред е Кара Кольо, а след това – Стоян Берберина.
Отначало четата мъсти за извършени от турците насилия и зверства срещу българи. Тя се увеличава на около 200 души и фактически става господар на земите от Малко Търново до Лозенград.
Там турците вече не смеят да извършват насилия над българите, защото знаят, че отмъщението на Вълчан войвода е страшно.
Неизвестно кога той се свързва с Емин ага, който е чиновник в турската хазна. Емин ага му дава сведения за керваните, с които се пренасят събраните данъци към столицата.
Вълчан ги напада, взима парите, златото, среброто, скъпоценностите и ги складира в само на него известна пещера. Освен това разкрива тракийски и римски съкровища. Натрупва се несметно богатство. Вълчан въоръжава четата си с най-модерните пушки и пищови от Австрия.
По негова заръка се строи каменен мост над река Резовска. Всичко било с една цел – да бъде за освобождението на България. Пращал е много младежи да учат в чужбина, за да има учени хора след Освобождението (издържал ги е напълно).
Много места и местности в България се свързват с името на Вълчан войвода
Каузата на Вълчан войвода завинаги остава освобождението на България. Ето защо той изпраща поп Мартин да отиде в Петербург, като му възлага да изпълни много специална мисия. От негово име, поп Мартин трябвало да се срещне с император Николай І и да го убеди да обяви война на Турция и да освободи България.
Попът известил императора, че Вълчан ще поеме всичките разноски за заплати на войниците и на офицерите, за боеприпасите и храната, за пенсии на жените и децата на загиналите, без значение колко ще струва! При това ще плаща в злато!
С две думи – Вълчан войвода предлагал на руския император, той, Вълчан, да поеме целия огромен масраф (от османо-арабски – разход, разноски, харч, издръжка) за войната, а императорът да влезе с голяма армия в нашите земи и да донесе най-сетне свободата на България!
За голямо съжаление предложението му не е прието от руския император. Тогава Вълчан войвода разпростира дейността си в цяла Югоизточна България и Лозенградско.
Някъде около 1845 г. усеща, чу силите му го напускат. Разпуска четата и се заселва в град Тулча. Жени се за монахинята Епрасиния, която е със смесено българо-румънско потекло. От нея има двама сина и една дъщеря.
Известно е, че само първородният Христо става крупен търговец, а за другите няма сведения. За Вълчан се знае, че е починал през 1863 г. в Тулча или в Браила.
Много легенди остават около обвития в мистика живот на войводата. В една от тях се говори, че Вълчан войвода превзема Лозенград.
Според легендата той е с 3000 момци в бойни униформи, с лъвчета на калпаците, всички с пушки, пистолети и саби. Разгромяват гарнизона и побиват българско знаме на конака, а според друга легенда Вълчан войвода превзема град Малко Търново и го обявява за столица на Свободна България.
Народът е възпял това събитие в песента – “В Мало Търново цар стана Вълчан войвода”. Има и други легенди, трябва да се каже, че повече хора се интересуват не от легендите, а от съкровището на войводата.
И досега цяла армия иманяри продължава да го търси. Старинна легенда разказва, че само в района на Змейкале – село Копривец, Русенско, войводата заровил 6 тона злато?!
Името на Вълчан войвода е свързано с имената на известните братя Христо и Евлоги Георгиеви – известните дарители на средствата за построяването на “Голямото училище” – Софийският университет.
От документи, донесени тайно от Турция от г-н Мустафа Акифов – български турчин, през 80-те години на миналия век става ясно, че Вълчан бил изключително образован за времето си българин. Говорел и пишел на седем езика.
Имал невероятни познания и умения в древните бойни изкуства на които обучавали монаси даже и по нашите манастири по тертипа на изкуствата, преподавани в Шао Лин.
Вълчан войвода поддържал тесни връзки с „бащите“ на революцията в България, като съществуват непотвърдени сведения, че той е финансирал техните начинания.
Водил дружина, Вълчан войвода много години и много добрини е сторил; известно е, че е платил на зидари да построят каменен мост на река Резовска. С побратимите си в хайдушкия занаят построил 2 манастира.
След като Вълчан се отказал от хайдутлука, неговите побратими десетки години местели съкровищата на различни места, заради което това, за което се заело не било намерено..
Има немалко книги и изследвания.
За Вълчан войвода е писал Иван Бубалов, описвайки го като спасител и защитник на поробените българи.
Акад. Антон Дончев е обобщил във вълнуващ разказ това, което е открито и намерено по библиотеките в страната, в една книга, която ще се чете с огромен интерес.
източник: epicenter.bg
