Потомците на палачите от „Аушвиц“ отбелязаха годишнината от освобождаването на лагера в отсъствие на потомците на жертвите и освободителите.
А кой освободи „Аушвиц“ преди 80 години? Съветският войник. Така е записано в официалните документи на ООН, както и в учебниците по история. Така е записано и в колективната памет на човечеството.
Представители на Русия обаче не бяха поканени на възпоменанието, на което триумфираха нацистите и мъчителите, днес преобразени в неолиберали.
Кафевият фашизъм стана розов.
Нямаше го Путин, нямаше го и израелският премиер. За сметка на руснаци и евреи там се кипреше последователят на Степан Бандера и укронацизма – Зеленски, в компанията на президентите на Германия и Австрия.
Командирите от Червената армия се обръщат в гроба.
Свръхзадача в идеологическите тезиси на новия Коминтерн (овеществен от Европейската комисия, вещерския форум-сабат в Давос, педофилския Лондон, НПО-октопода на Сорос и прилежащите им медии) е подмяната на резултатите от Втората световна война. Гротесковият „юбилей“ в Аушвиц е стъпка към преформатиране на историческата истина.
Към какво всъщност се стремят глобалистите? Към реанимация на Генералния план „Ост“ на Химлер – разгром на „държавата с център Москва“, победа над руснаците като народ, не просто като армия, геноцид и етническо прочистване на цели части от Източна Европа, деславянизация, съкрушение на православието.
Непосредствен консуматор на този сценарий (особено в геополитическата полоса, която населяваме ние) е „стратегическата дълбочина“ на неоосманизма. Докато дремем и хейтим из социалките, като нищо може да се събудим в селенията на „Ислямската дъга“ – от Албания, Косово, Македония, до Кърджалийско, Родопите, Одринска и Беломорска Тракия…
И това, уви, не е конспиративно мислене, а тревожна реалност, но въпреки нея българският президент Румен Радев безкритично прие да бъде масовка, „тапет“ на реваншизма в Аушвиц, удобно приседнал на няколко стола от самодоволния Зеленски.
Наивно е Радев да се оправдава с „ангажимент към партньорите“. Ангажиментът на българския президент е само към българския народ.
В Аушвиц Радев трябваше публично да попита – а къде са победителите и освободителите? Къде са жертвите? Какво е това лицемерно дефиле на политкоректността?
Да, искам твърде, твърде много от популист, който единия ден, от България, громи европейските лидери, които захранвали войната в Украйна и контранастъплението на Зеленски, а на следващия ден отива да куртоазничи със същите тези лидери и със същия този Зеленски!
И пак стигаме до паметта. Изнасилената правда покрай възпоменанията за концлагера демонстрира наглед защо и кому бе нужно да разфасова Паметника на Съветската армия; защо продължава истерията с Альоша в Пловдив.
Паметниците не трябва да ги има, защото не трябва да я има паметта. За розовия фашизъм е важно поколенията да забравят за престъпленията на кафявата чума, да забравят кой победи Хитлер и освободи Европа.
Фашизмът е да отмъстиш на историята, отмъщавайки на паметниците й. И да монтираш на фотото Зеленски вместо Путин до газовите камери в Аушвиц.
Недялко Недялков
