Прочетох още веднъж интервюто на проф. Иво Христов и отново си поставих въпросът защо хора като него, които знаят истината за състоянието на нещата – и по света и в България, които могат да мислят критично, са извън политиката, отвратени от това, което се случва. А в същото време некадърни случайници, познати на майките си само, напират с гръмки обещания да ни управляват, без дори да осъзнават в каква ситуация е България.
Народът ни е стигнал такова гнусно дъно в духовната си същност, че е на пределната точка на унищожението си. На духовното и българско унищожение. Опростачването на населението, липсата на духовност, вкопчването в материалното, замяната на духовните ценности с материални, липсата на ценности и мечти извън тези за почивка в Дубай и спечелване от хазарт, ни водят до пълна деградация като народ. А то вече и български народ почти не остана, защото колко от тези, които са като население, са от български произход?
Първо себе си трябва да променим – като народ трябва да променим съзнанието си, идеите си, начинът си на общуване, да отсеем житото от плявата и заедно да се опитаме да се отласнем от дъното. Защото иначе наистина ще сме последните българи, а на гроба на България никой дори няма да пролее сълза.
За съжаление много българи са като с капаци на очите и похлупаци на мозъците. Не разбират какво се случва, не могат и не искат да мислят, вкопчват се в илюзии и не искат да ги пуснат. И стават по-вредни за народа си, отколкото и външните врагове. Да ви изброявам ли партийните орки /от всички партии, тук не ги деля/, да ви изброявам ли колко народ живее в илюзията, че като гласува, нещо ще промени, да ви изброявам ли колко си въобразяват, че с референдум ще променят нещо /припомнете си пак интервюто на професора – какъв е смисълът от референдум, след като правото е на по-голямата тояга/, въобразяват си, че като направят нова партия, нещо ще променят. Това, освен пълна неспособност за критично мислене и изобщо мислене, показва и една емоционална нестабилност и психика, които са вредни. Особено вредни в сегашното скотско положение, в което е изпаднал народа ни.
Не, че начини няма. Но народът трябва да се промени, да се освести, да се опита да мисли. И да спре да избира дебили.
Елена Гунчева-Гривова
